Галя Горанова

О, неразумни пиари, поради что издевателствате?

Левицата вече започна да лашка образа си между    презервативи с надпис "Влизай редовно" и щърбави баби, доволни от високите си пенсии 
 

И аз като мнозина си търся оправдание, за да гласувам на предстоящите избори. Опитвам се да открия благородно политическо послание, което да ме грабне, макар и една единствена кауза, която да ме заплени. Уви!

Не че не ми харесват. Просто ги няма. Сред общата предизборна гълчава се открояват някакви несвоевременни нервни диалози между премиер и столичен кмет за извечния проблем с боклука, който придобива мащаба на метафизическа главоблъсканица. От време на време в пряката реч се вклинява изневиделица по някое Яне, което предсказва бъдещите си подвизи срещу корупцията и всеобщата поквара в държавата. От седмици пък кресчендото в тая какафония държат тенорите на "Синята коалиция", стиснати силно за гърлото от убийствената примка на съда. Дали поради недостиг на въздух или от прекомерен тренинг пред огледалото синият лидер Мартин Димитров ни вещае на фалцет "синьо лято" и "победа" с гарнитура от два вирнати пръста. Политическият му опекун Иван Костов снизходително го потупва по рамото и все гледа да измести темата от съдебните неволи на десницата към мрачните прогнози за бъдещето на българската икономика, които му се струват далеч по-оптимистичен сюжет. Но рецептата за изгазване от блатото и двамата държат в тайна, за да не им я открадне конкуренцията. Ами да си я стискат до изборите, то после ще е безсмислено. А пък и ние от рецептите на Костов още не можем да даврандисаме...

Докато вървя умислено по прашасалите софийски улици и прехвърлям наум алтернативите, изведнъж ме връхлита тенекиеният грохот на червен трамвай с огромен надпис: Влизай REDовно! Разпознавам символиката на младежкия сайт на БСП и осъзнавам, че политиката днес е в машините. Да те приканват да влизаш редовно в трамвая не е кой знае колко примамлива политическа перспектива! Виж, ако ми бяха предложили да изляза завинаги оттам...може би. Дръзновението на социалистическата младеж ме догонва малко по-нататък с подарен презерватив, върху който се чете "Влизай REDовно". Политическото послание добива съвсем конкретни измерения, но намахва повече на реклама на секс-магазин. Тревожно започвам да се оглеждам дали иззад кьошето рошав комсомолец няма да ми надене червени пухени белезници в стила на еротичното садо-мазо.

В дух на нездраво веселие премина и премиерата на "България - Презареждане" - турнето за популяризиране на новите лица в БСП. Според манифеста това е уж-политически проект, който да върне младите в "процеса на правене на политика". Ето тук, рекох си, вече ще се чуе нещо по-конкретно за управленските намерения на столетницата. Младежта мисли свежо. Но що да чуя? Облечен в комбинезон на автопилот Кирил Добрев обясни, че политиката е като състезание на Формула. Затова пистата, болидът и екипът в бокса щели да са символите на соцкампанията. И в изстъпление на буквализъм лично премиерът щял да яхне червено състезателно ферари, за да подсили метафората. Ааа, това било, значи. Управленската програма на БСП започва да се избистря. За народа - трамвай и презервативи, за лидера – ферари с цвят червен. Е, че то и досега беше така.

За пенсионерите пък, които не се впечатляват от лъскави болиди и са задминати отдавна от Формулата на БСП, тече паралелна кампания в ретро стил а ла "Алгафари": щърбави баби се смеят от плакат, върху който партията осчетоводява, че е увеличила двойно пенсиите и ще продължи да го прави. Ама как и с колко, и то в разгара на световна икономическа криза, не се разбира.

Както не става ясно какво смята да прави "Синята коалиция", след като пак й е дошло времето и играта на тройната коалиция свършва. Електронните човечета от предизборните й плакати могат и да се харесат на първокласниците, но за съжаление те все още не гласуват. А за по-взискателната публика не се предлага смислен продукт.

В продължение на две десетилетия леви и десни правителства с порочната си политика и пълна морална разпуснатост поощриха налагането на чудовищни модели на поведение сред младежите, чиито горчиви плодове днес берем. Тези нови "ценности" и пълната апатия на младите към политиката сега принуждава партиите да се гмурнат до непознати нива на дебилност, само и само да "зарибят" тази аудитория, да й привлекат вниманието. Затова и кампанията заприлича на читало за първи клас, в което се редят наивистични картинки, буквички, цифри и болиди.

А ние очакваме от тях убедителни предложения как ще съхранят работните ни места, как ще преборят корупцията, картелите и организираната престъпност, как ще повишат жизнения ни стандарт, ще разтрогнат ли брака с олигархията и дали са в състояние да спрат главоломната морална разруха на нацията. Както и ще видим ли някога възмездие за минали престъпления, ще спре ли изсичането на българските гори и страховитото застрояване на плажове и планини.

Явно на тези избори няма да ни убеждават, а ще ни забавляват. С нашите пари, разбира се, и с безумните идеи на цяла кохорта пиари, които трябва да изличат спомена за големите провали на властта. Ще поиздевателстват два месеца над изтормозеното и бездруго население, което тревожно следи покачването на лихвите по кредитите, ще му бутат в очите шарени картинки на вдетинени политици в състезателни комбинезони, ще ни раздадат по някоя и друга брошура с патетични възвания, пък после да му мислим...

А щеше да е хубаво, ако можехме да поразмишляваме преди. Дотогава един ще ни боде очите с ферари, а другият с вирнатите си пръсти.