Сто дни са нищо време, но достатъчен срок за проява на характера у този, който го притежава. Наполеон за това време си връща контрола над Франция и абдикира повторно, но той е малък голям човек.

Какво ни разкриха стоте дни на Росен Плевнелиев като президент? Нищо по-различно от това, което вече знаехме от кампанията му. Все същият възторжен дилетантизъм, който разгърна в цялата му пълнота комичния потенциал на новия държавен глава. Откакто пое функциите си, Плевнелиев реди гаф след гаф с лекотата на мистър Бийн и с горе-долу същата отнесена усмивка. За сто дни изглежда още не е разбрал, че за държавен глава не е достатъчно да умее да сменя памперси. Че добрият пиар е незабележимият пиар. "Приоритизирането" и "адресирането" се превърнаха в любимите му езикови тикове, като не станаха ясни нито приоритетите, нито адресатът на проблемите. "Клъстери", "Хъбове" и "backup центрове за киберотбрана" изместиха вниманието от "паркингите" и "ритането на английски". В резюме: и след сто дни отсъстващата му съпруга Юлиана Плевнелиева продължава да е по-интригуваща от него.

Ново за публиката е откритието, че



вместо президент, имаме лобист



Откакто зае кабинета на "Дондуков" 2, Плевнелиев не се спря да рекламира разни частни корпорации и техните най-нови достижения. Под прикритието на "тоталния си приоритет" - енергийната диверсификация, той се цани за рекламно лице на американска марка електромобили и подкара скъпия хибрид под доволния поглед на политическия си опекун Джеймс Уорлик. Сценката се разигра малко след тежкото и мистериозно пророчество на Ахмед Доган, че дор до три месеца президентът щял рязко да се разграничи от премиера Борисов и прозвуча като естествено опровержение. До резкия разрив остават още два месеца, така че ще видим. Дотук Плевнелиев поддържа отлични отношения с Борисов, даже му преотстъпи драговолно контрола върху разузнаването и сам си оряза прерогативите. Преди участието си в рекламата на автомобили новият президент демонстрира увлечение и по американската авиационна техника, като навести българския контингент в Афганистан на борда на американски правителствен самолет. После сподели възторга си от това преживяване - било "като в "Междузвездни войни".

В спорните отношения между банки и кредитополучатели държавният глава недвусмислено застана на страната на банките и защити правото им да определят какъвто си искат лихвен процент. Зад мощно пропагандираната от него национална програма за саниране на панелките също прозират сериозни бизнес интереси. Ласкаво е отношението на Плевнелиев и към добива на шистов газ от американския гигант "Шеврон", въпреки опустошителните последици за околната среда. Дотук ефектът не е просто win-win, а 10 пъти win за бизнеса. Впрочем самият Плевнелиев никога не е крил, че смята да е президент на предприемачите, явно пренебрегвайки много по-широкия спектър на избирателите, гласували за него.



Широкоскроен, прагматичен, решителен



Така не спира да се описва Плевнелиев в честите си публични самохвалства. При Първанов те станаха видими чак през втория мандат. На 6 декември м.г., вероятно по невнимание, още невстъпилият в длъжност държавен глава се изпусна, че ще бъде и социален президент, но оттогава не е повтарял тази "грешка". Широката кройка невинаги е положително качество, понякога тя издава лош крояч. По-важна е мярката. А Плевнелиев все не успява да я уцели. Широтата на възгледите му или се ограничава до тясно консервативни схващания за управлението на държавата като вид бизнес, или пък се излива в мъгляви, но за сметка на това безконечни лакардии по повод на някаква програма "2020", от която никой нищо не разбра. Каквото и да каже или направи оттук нататък Плевнелиев обаче, той завинаги спечели сърцата на "либералните" среди в България с подкрепата си за спиране на АЕЦ "Белене" и отзоваването на посланиците с досиета. В замяна политолози от десния спектър се втурнаха да го ласкаят за първите сто дни и проявения характер. Даже му приписаха заслугата, че не робува на идеологически догми, въпреки че опитът му да се хареса безотказно на новите ни геополитически покровители издава стремеж да е "в крак с времето". Но това вероятно хвалителите му считат за проява на "прагматичност". Езикът, или както се изразяват в тези среди



"доминиращият разказ" за събитията,



може да превърне робията в суверенност.

Вероятно воден от подобни съображения, новият държавен глава съвсем пропусна да спомене Русия като наша освободителка в официалната си реч за 3 март. И може би с право, защото от словото му така и не стана ясно били ли сме изобщо поробени и от кого.

С една емблематична за решителността на Плевнелиев случка започна и първото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност към президента. При откриването на форума първи от кабинета на държавния глава излезе... премиерът Бойко Борисов, следван по петите от Плевнелиев с дежурната си "широкоскроена" усмивка на лице. Ха познайте дали последвалите решения не бяха изцяло съобразени с желанията на министър-председателя!

По-широко от необходимото се оказа скроена и вицепрезидентът Маргарита Попова. В стремежа си да демонстрира откритост и прозрачност, тя често сбира журналистите, за да им обяснява часове наред как още никого не е помилвала. Рапортите й неусетно преминават в лекции по теория на правото, които, ако не друго, поне покачват юридическата култура на аудиторията. В това не би имало нищо лошо, ако зад този по женски бъбрив параван президентската двойка не разчистваше грубо сметки с предшествениците чрез контролиран теч на информация през неофициалния рупор на Президентството - депутата Яне Янев.



"Росен Плевнелиев е човек, залутан в неприсъща роля.



Компенсира дилетантизма си с възторг. Направил е труден избор, вероятно семейно непопулярен, да се посвети на политиката. Сега развива съзнание за мисия. Но играта е тънка, а не възторжена. Нещо от усмивката му трябва да помръкне, за да престане да прилича на Роберто Бенини от "Животът е прекрасен". Животът е хубав, но българският е сложен." Този знаменит цитат принадлежи на неподражаемия психиатър д-р Николай Михайлов. Нима може да се каже по-точно?