Пропукалата се цялост на ДПС прави изборите непредвидими и изравнява силите на статуквото и алтернативата

Идат избори и партиите разгърнаха халваджийските тефтери. Смятат проценти, разходи, печалби, разиграват математически комбинации. Едни търсят формулата на успеха, други - как да се изтъргуват по-скъпо. Към партийните сметки се добавят и чисто лични. Първите прегрупирания са вече факт. Малките партии се разпадат на съставни части. Скандали изваждат на показ порочния им генезис. Пустите му резесари станаха гербери, топчето пукна и в "Атака". Безспорно най-интересни са дълбоките разломи в ДПС. И тъй като партията от две десетилетия го играе арбитър при избора на президент, конфликтът между Доган и Дал добива национално измерение. Подмолни страсти се разгарят и в уж претръпналата столетница. ГЕРБ губи рейтинг.

Предизборната картина е в процес на избистряне. За прогнози, казват, е рано. Но първите сигнали са налице. В БСП вече си признават под сурдинка, че май ще играят за "чужд" кандидат-президент.

Което не пречи да издигнат свое камикадзе - от кумова срама. Изпадналата в амок социалистическа партия се гласи да отдаде опозиционния байрак под наем. А това си е капитулация отвсякъде. Доста рекламисти ще й трябват, за да представи дезертьорството за победа. Същото е положението и с кандидата й за кмет в София. Партията не изглежда ангажирана с избирането му, разчита се на личен пробив. Кадиев консумира ефекта от дързостта си да оспори лидерството в БСП. Вляво се очертава пълно надмощие на доктрината "Първанов" - широки безпринципни коалиции зад печеливши кандидати за президент и кметове. В повечето случаи "чужди". С единствена клауза в договора - да са срещу ГЕРБ. При условие че управляващите се явяват с разбит нос и навехната дясна ръка на вота (заради слухтене и съмнителни имоти), не се изключва неочаквана победа. Нещо като пробива на Първанов през 2001 г., когато основният съперник бе подяден и сразен. Политиците често застиват в най-героичните си пози. Но времето неумолимо ги превръща в карикатури. Достатъчно е да видим Волен Сидеров.

Впрочем "Атака" е най-яркият лакмус, че наближават избори. След година и половина безропотно следване на управленската линия партията загуби идентичност. Нито едно от исканията й не бе удовлетворено (референдум за новините на турски език, резолюция за геноцида над българите и т.н.). Но ето че от две седмици хората на Сидеров отново веят знамена по площадите, припомнят зверствата на турските поробители и протестират шумно срещу новините на турски пред БНТ. Патриотарската реторика отново бе пусната в оборот, след като последните сондажи показаха, че електорална подкрепа за "Атака" се е сринала от 8 на 3%. И с просто око е видно, че партията няма шанс за победа на президентските избори, но кандидатурата на Волен Сидеров може да раздвижи поудремалите се националисти. Предизборното нахъсване на електората в стакатото на "Вятър ечи, Балкан стене" ще покачи процентите, а оттам и изборната цена на партията. Стратегическата цел на националистите е да прелеят гласовете си към кандидата на ГЕРБ на втория президентски тур. Срещу съответното възнаграждение. Сигналът "Сбор" ще им помогне да бутнат рамо и на някои позакъсали герберски кметове. "Атака" ще си остане присъдружна на управляващата партия и след изборите, но за кратко ще симулира разграничаване с електорална цел. А недоволството в парламентарната й група най-вероятно е в резултат на опитите на опозицията да омаловажи влиянието й, като изкуши по-податливите й депутати.

Нито тактиката на БСП, нито тази на "Атака" обаче може да постигне нещо без съучастничеството на ДПС. Победителят в президентската битка най-вероятно ще стане ясен след втория рунд. Тогава един срещу друг ще се изправят кандидатите на статуквото и на алтернативата. Цветовете и идеологиите ще изгубят значение. И изходът до голяма степен ще зависи от вечния арбитър - ДПС. Балансьорът обаче не е в предишната си безупречна форма. Ръфат го "своите". Ако низвергнатият бунтар Касим Дал овладее задграничния етнически вот, това ще подбие цената на Доган. От близо 600 000 на последните избори контролираните му избиратели ще останат 300 000, а това си е направо срив. Останалите близо 200 000 задгранични гласове на наши изселници могат да изберат и противниковия лагер. Така, ако Доган реши да подкрепи традиционния си партньор БСП, Дал може да подаде ръка на Борисов. И обратното. Ако ДПС заиграе с ГЕРБ, изселниците могат да се окажат в лагера на алтернативата. Пропукалата се цялост на ДПС прави изборите непредвидими и изравнява силите.

От ситуацията автоматично расте ролята на "Синята опозиция". СДС и ДСБ могат да се заиграват с двойствения си образ на "управляващи в опозиция". Ще могат да избират между две оферти - да подкрепят кандидата на ГЕРБ на втори тур, ако фигурата е силна, или да се влеят в алтернативния лагер редом до БСП, НДСВ, РЗС, Първанов и част от ДПС. Собственият кандидат, който вероятно ще издигнат на първи тур, ще отцепи част от гласовете за ГЕРБ. Блудните десни синове, които подкрепиха Борисов на последните избори, ще се завърнат в обятията на Костов, както сочат проучванията. А това ще тласне коалицията към по-опозиционно поведение. И кандидатът на алтернативата ще се сдобие с неподозиран приятел, също както Бонев през 2001 г. направи неоценима услуга на Първанов.  

каквито и прогнози да правим, президентът ще бъде от онази политическа сила, която извади най-тлъстата пачка, за да си накупи гласовете на овците. Освен "дежурните" донори на гласове - "братята" трето качество от Столипиново & co., сега (отново) гласовете ще си продадат и хиляди българи, които след изборите ще търчат за луканки и уиски (неща, които вече твърде малко хора могат да си позволят на трапезата). Пък след уискито, макар и отлежало, си боли глава като от ракията на съседа на село, та байчовците и вуйните ще псуват, ще псуват... защото когато се събудят, парното отново ще се е вдигнало с 50 %, сметката към Мтел в пощенската кутия ще се състои от трицифрено число, а заплашителните писма от съдии-изпълнители, имащи за задача да събират непогасени борчове, ще бъдат все по-остри и безнадеждни. И пак тогава стадото ще ревне защо не си е запазило мизерните левчета, получени срещу цели 4 години бъдещ живот (крепостен), за да си купи билет за Испания, където да мие задниците на богати дами и господа (с осигурен подслон) или просто да работи на полето. Където ще му плащат поне толкова, че малко от малко да се почувства човек и когато се върне в България, макар и за малко, да ходи изправен и със самочувствие. Ако въобще има къде да се прибере...

You're the grateset! JMHO

Now thatВ’s sbulte! Great to hear from you.

p7SpEA <a href="http://rrntopqhcmgd.com/">rrntopqhcmgd</a>

I0JQyR <a href="http://cqukhflwynlw.com/">cqukhflwynlw</a>