Никой не е по-различен от самия себе си в разните периоди на своя живот. Каучуковата гъвкавост и крайната повратливост на повечето участници в българския политически живот доказват нагледно твърдението. Да разпознавате у днешния Волен Сидеров дори микрон от онова, което представляваше преди година и половина? Днес създателите му се ожесточават в опита си да поправят грешката, но като темел на правителството той е практически непоклатим. Какви мутации превърнаха някогашния гневен певец на "лост дженерейшън"*-а, постигнал "максимума за мислопрестъпник в този неживот", в скучен статуквеник и хвалител на правителствените решения? Можем само да гадаем. Образът на гневливия националист с мегафон в ръка е само спомен от близкото минало. Днес Сидеров рядко повишава тон, речта и посланията му са скучни и монотонни като пресконференция на Станишев. За миг само си представете каква ли щеше да е емоционалната му реакция, ако скандалът "Ало, Ваньо" се бе разразил по време на тройната коалиция.
Къде се дяна оня Сидеров, който на 1 февруари 2009 г. тръбеше пред БНР, че "Обръчите от фирми на ДПС стоят зад фасадите на тези две персони Ирена Кръстева и Делян Пеевски" и призоваваше "държавните органи в страната да проверят откъде са парите на майката и сина"? И защо към 31 януари 2011 г. този въпрос не изглежда да занимава спасителя на властта? Ами какво стана с "генералния прочит на бюджетната схема и преразпределение в полза на българските граждани, а не на управленската върхушка", залегнал като точка в управленската програма на партия "Атака"? Кога умря антиглобалистът у Сидеров, който пламенно проповядваше да се прекрати "българската зависимост от МВФ и Световната банка" (пак от програмата)? И защо днес допуска техните наместници у нас да задават икономическата програма на правителството? За "здравето, социалната сигурност, образованието" и най-вече за "духовния и материалния просперитет на българската нация", които трябваше да са "приоритет номер едно за държавната власт", просто не ми се говори. "Неучастието във военни блокове" също е един интересен принцип, залегнал във фундаменталните 10 точки на "Атака", за които вече никой не си спомня. Даже "турското иго" не буди прежния му плам, зер и Доган е неразделна част от прекрасното днешно статукво.
Да, "Атака" винаги може да прибегне до оправданието, че не управлява самостоятелно и формално дори не участва в правителството, но от това не става по-ясно защо подкрепя решения в разрез със собствените си разбирания.
Но по-убедителен от всяка външна критика е самият Сидеров. Да му предоставим думата. Сам на себе си съдник и адвокат.
ПРЕДИ
Волен Сидеров, 16 май 2007 г.:
"...Това не може да го направи и псевдоалтернативата Мухобойко, който сега го изправят на хоризонта и го помпат със социология, за да изглежда като новото спасение на България. Не може той да бъде спасение, защото беше част от кабинета "Симеон - Доган". Той беше главен секретар на правителството, което ограби България, така както кърджалии не я крадоха. Той беше човекът, който си затваряше очите пред всички техни сделки. Как сега ще повярвам, че той е алтернатива? Как ще повярваме, че е алтернатива на грабежа човекът, който по един семеен начин прибра Сибанк в джоба си и през същата Сибанк сега се препродава БТК? Кажете как може да си алтернатива на грабежа, когато участваш в него!? Няма как, не е възможно, това е или шизофрения, или демагогия! Аз не вярвам, че това е медицински случай, и затова ви казвам - това, което ви представя г-н Борисов, е една пълна демагогия! Неговият стремеж е да замести НДСВ в същата коалиция - БСП, ДПС и ГЕРБ вместо разпадащата се НДСВ и да си продължат същото мафиотско изпълнение. Това не е алтернатива. Това е продължение на сериала, наречен "Ограбване на България", който вече го гледаме толкова много години, че е време да кажем край, стига, дотук!... Не трябва да си правим илюзията, че има някакъв нов феномен, наречен ГЕРБ, защото аз ви обясних, че това не е нито нов, нито феномен!..."
Волен Сидеров на предизборен митинг в Русе, 31 март 2009 г.:
"Нека да излезе сега Бойко Борисов и да каже: "Абе, вижте се"а кво, аз исках да вляза в Държавна сигурност, но не ме приеха, станах пожарникар. После дойде 10 ноември, фанАхме се с едни авери и напраихме банда, рекетирахме, напраихме охранителен бизнес, натрупАхме така милиони. После, какво да пра"а, влезнАх в политиката. Завъртех се около Тодор Живков, така, поразмачках му ушите. После дойде цара, и на него му размачках ушите и след това той ме напраи главен секретар. Еми такъв ме направи - такъв бех. Ако ме беше направил портиер, щях да бъда портиер... А Цветелина през това време взе Сибанк от Славчо Христов, знаете го тоя - банкера на Иван Костов, кръчмаря, на който му дадоха най-голямата банка, през която минават парите на всички предприятия в България... Добре, защо по този начин откровен те не излязат и не кажат какво са всъщност? И тогава да разберете за к"во се борят... Щото един човек, който е натрупал милиони, който сега отново държи охранителния бизнес и само охраната на "Лукойл", чийто собственик му е личен приятел и авер, с който си ходят на лов - Вальо Златев, друга номенклатура - та само охраната на "Лукойл" му внася на месец сигурно над 200 милиона... Добре, този човек идва на власт и какво прави, за кого ще работи според вас? За отрудените хора, за хората, които сега казват как се живее зле с една пенсия, или за вальозлатевци, георгигерговци, василбожковци и други подобни, с които вече е прекалено обвързан? Аз не го казвам това, защото водя някаква лична битка. Казвам го с цел логическо мислене, казвам го с цел хората да преценяват какво ги очаква. Когато ми казват, че това е алтернативата, аз казвам: значи, ако това е алтернативата, ние трябва в колона по един да отидем към Черно море и, така, леко да се гмурнем без излизане."
СЕГА
Волен Сидеров, 27 юли 2009 г., из речта му при гласуване на правителството:
"Ние ще дадем своята подкрепа, защото българският народ иска алтернатива на това, което беше досега. Искаме пресичане на кражбите и корупционните практики и гаранции, че всички са равни пред закона... Аз съм убеден, че това ще е стабилно управление, което ще постави нов етап в българската история."
17 ноември 2011 г. в интервю за "Денят започва" по БНТ:
"Водещ: Борисов има биография, преди да стане премиер. Той беше главен секретар на МВР по време на правителството на НДСВ заедно с ДПС.
Сидеров: Борил се е по същия начин, както на мен никой не ми е дал нещо на тепсия. Аз съм си извоювал това, което съм, и знам цената на успеха, знам цената и на ударите. Всичко това ни прави автентични, прави ни извън статуквото. Докато останалата част червени, сини и ДПС в момента скърцат със зъби и хленчат, защото им е иззета територията, в която те бяха свикнали да си подават топката. Ето това нещо сега се промени и оттам и големият натиск да бъде дискредитирано това управление."
Волен Сидеров, 20 януари 2011 г. пред агенция "Фокус"
"Очерта се едно силно управление на Борисов, очерта се скъсване с кръгове и номенклатура, която беше свикнала да бъде или пряко управляваща, или задкулисно, през тези 21 години, а сега е отрязана. Включително отрязани са и ДС кръговете, които бяха в политиката и в дипломацията."
Волен Сидеров, 21 януари 2011 г., из речта по повод вота на доверие:
"Аз съм такъв човек, че като кажа нещо, го следвам честно и коректно. Нищо ново няма в поведението на "Атака" и нищо учудващо. Да, "Атака" подкрепя кабинета, защото алтернативата, казвал съм го десетки пъти, е реванш на тези, които са управлявали и които са показали лошо управление досега. Това е факт и хората го оцениха и го посочиха на изборите... Апелирам към вас да гласувате "за" и ще покажете национално отговорно поведение. Ще покажете, че сте загрижени за пътя на България, че въпреки политическата битка може да има моменти, когато народните представители да се обединят и да кажат "да", даваме мандат на това правителство, защото вие сами признавате, че не може да поемете управлението... Значи, дайте да мислим реално, практически разумно и национално отговорно. Дайте подкрепата си сега и ще останете в историята като национално отговорни хора..."
РАПОРТ НЕПРИЕТ!*
*Цитатите са от известното стихотворение "Автобиография" на Волен Сидеров.
