Фалшивото идеологическо разделение от зората на прехода е анахронизъм, който обърква понятията и не съответства на класовите отношения у нас

 

 

В зората на прехода закъснели демократични пубертети поискаха от партията-мастодонт БКП "развод" и настойчивите им викове огласиха площадите. Бракоразводното дело занимаваше обществеността години наред и създаде измамното усещане, че тези, които си присвоиха свободата, са десни, а притежателите на панелите и трабанта - леви. В крайна сметка прецакана се оказа публиката, която подрипваше до посиняване по площадите и която в демократичния си транс не разбра кога остана и без свобода, и  без трабант. Но фалшивото идеологическо разделение бе наложено с времето и към днешна дата е трудно да се измъкнем от коварния му капан. Днес политиканът произволно псува на "ляв" и "десен" като се заблуждава, че така наказва подлеците, а всъщност ги щади с бутафорните си обвинения. Все едно да замеряш насилника с дунапренен камък. Подмяната на понятията бе извършена с непосилната лекота на лумпена. "Ченгето" стана автоматично престъпник, а престъпникът - "ченге".

 

Ценностният анализ на политическите събития, който си служи с категории като добро и зло, почтеност, истина и лъжа, бе окончателно загърбен и до ден днешен фалшивите присъди  "комунист" и "седераст" подменят същността на обвиненията. За тази фалшификация на стойностите съществено допринесоха и платените "експерти на прехода" (по Достена Лаверн), които опростенчески, с методите на болшевишката пропаганда, сведоха обществения дебат до инфантилния лозунг "кой не скача е червен". 

 

Развоят на политическите събития през последните 20 години показа, че идеологическо разделение между партиите няма. И всички си приличат по склонността към крадливост, по престъпния нагон към всячески злоупотреби с властта, по апаратната си извратеност. Без значение дали се именуват леви или десни, консерви или либерали, костовисти, царисти или гарбаджии.

Идеологията умираше мигновено още със стъпването върху червения килим на властта, а по него дефилираха почти всички. Дясното уж правителство на Иван Костов създаде централизирана система за допуск на чужди инвеститори с отчисления към партийната каса. Лявото уж правителство на Сергей Станишев пък обслужи най-щедро от всички интересите на крупния бизнес. През това време обществото се преструктурира и се върна към старото, класическо класово разделение, което до неотдавна познавахме само от литературата - малцина свръхбогати и мнозинство от бедни. Капитализмът ни се оказа от най-примитивен тип.

Партиите обаче продължиха да каканижат в традициите на фалшивата координатна система "ляво-дясно", докато лумпенизираният електорат напълно се ошашави кои са "наште" и кои "те". На 20-та година от прехода е време да констатираме, че огромното мнозинство нищи няма свое автентично политическо представителство. Парадоксално масата, която предрешава изхода от всички избори, остана без изразител на класовите си интереси. Празните площади днес са най-тежкото обвинение към псевдолевицата, оказала се напълно неспособна да защити правата тъкмо на тези свои традиционни избиратели. Парадоксът произтича и от факта, че по име БСП се етикетира като лява, социална партия, а по материалния статут на върхушката си, е ултрадясна. Интересите на партийните феодали се разминават диаметрално с интересите на естествените й избиратели и това обяснява пълната й политическа безпомощност и идеологическа шизофрения. И ако богатите хора в България имат много лобисти и адвокати във властта, а нерядко дори пряко участват в нея, то преобладаващата част от българското общество няма политически говорител. Оставена е на произвола. Какво чудно тогава, че политическите и управленски решения в страната са съобразени само с привилегированото малцинство?

Политическата конструкция обслужва олигархичния интерес - мними левица и десница с отънял електорат плюс гастрольори в центъра, които да ги крепят съобразно коалиционния формат на управлението. Сега за ролята се стяга президентът, вчера бе царят, преди него - ДПС. Олигархията пази своя интерес и бди зорко за това да се предотврати появата на автентични политически формации, изразители на реален обществен интерес.

В името на тая цел бе променено и политическото законодателство в страната. Въведен бе финансов ценз за участие в политиката, така че да се елиминира опасността от спонтанната поява на политически субекти с неконтролиран произход. Под баналния предлог за прозрачност бе въведен и нов начин за финансиране на партиите, който пряко облагодетелства досегашната спойка между власт и икономика като заличава видимите доскоро следи от това кръвосмешение.

 

Накратко, забогателите в прехода и техните политически изразители се барикадираха здраво срещу неизбежната съпротива на ощетените. Съпротива без политическо участие не може да има, ако, разбира се, не броим стихията на улицата. А участието в политиката вече е с пари. Кръгът се затвори. Аритметиката бе победена от шумоленето на банкнотите. И макар бедните и онеправданите от прехода да са мнозинство, те бяха старателно изолирани от участие в управлението. Симбиозата между пари и власт корумпира напълно политическата система и днес сме свидетели на парадокса богати люде да плащат на удобната левица, за да не погине.  

 

 

Може ли да бъде разкъсан този порочен кръг? Историческият опит сочи, че рано или късно това става, но с цената на обществени катаклизми.

Идват времена,когато тези,които си играят с масите заради собствени облаги,
правят фаталната грешка,че се самозабравят.
Жаждата им за кръв и контрол над хората отива твърде далеч.
Когато тази налудничева игра мине всякакви граници,човек няма вече какво да губи.
Спира да го е страх от смъртта и става непобедим........
Живеем във време,когато точно това се случва.
Човешкото съзнание се освобождава, страха от смъртта и бъдещето изгубват значение
и човек помита поробителите си.
Защото тяхната алчност и жажда за тирания нямат засищане.
Когато на човек нищо друго не му остава, той става непобедим.
----------------------------------------­----------------------------------------­--------------------------------------
Това в общи линии е смисъла в стихотворението на Колин Райан в направения клип
http://www.youtube.com/watch?v=wH3-dy9BE4c

вище 20 години неса ли едни и същи играчите в парламента да ли са леви или десни и др.