Психолозите твърдят, че кризата е най-голямото изпитание пред лидерството. Тя слага край на представата за лидера като управленец-бюрократ, призван да съхрани статуквото в обществото и задава съвсем нови изисквания. За да се съхрани социалният мир, "бюрократът" трябва да отстъпи място на т.нар. трансформационен лидер, чиято особена сила е в умението да оползотвори кризата за успешна структурна промяна на обществото. Тези теоретични постановки се потвърждават и от изследването на група български психолози, проведено преди няколко години. Екипът на доц. Тома Томов, Харалан Александров, Иван Иванов и Рафаел Чичек анализира лидерската функция в България чрез груповите отношения.

Покрай множество други изводи експериментът стига до едно изключително интересно наблюдение: завърналите се в България емигранти не са добри лидери. Разбира се, всяко обобщение съдържа грешката в себе си: емигрантите биват всякакви чешити. Но научният експеримент доказва горепосочения извод. Заключението се натрапва след продължителен анализ на поведението в група от 5-7 човека, предимно завърнали се от чужбина нашенци, на които е възложена конкретна задача: да променят представата за България и стила на българското присъствие в света с ресурс от 100 000 долара. Задачата е така преценена, че да провокира най-остро нуждата от лидерство.

Т.нар. "емигрантска" група предлага следното решение: да се създаде фондация, която да инвестира в развитието на човешките ресурси на България. Идеята се основава на предположението, че замогнали се и успешни българи ще насърчат с готовност свои млади сънародници да тръгнат по техния път. Измежду всички групи, подложени на експеримента, завърналите се от чужбина българи изповядват най-силно вярата в "месианските" решения, установява научният екип. Те са убедени, че правилният ход на България отдавна е ясен на "другите", "там" на Запад, и някой просто трябва да уреди доставянето му на място.

Проучването обаче разбива на пух и прах популярното сред архитектите на прехода убеждение, че досегът с цивилизования свят и попитият на Запад опит автоматично превръщат завърналите се емигранти в активисти на промяната. Нищо подобно. Тъкмо обратното. Експериментът показва, че вместо да внесат демокрация, ентусиастите от чужбина спъват автономното развитие на българското общество, защото се опитват да компенсират отсъстващата лидерска функция на местните общности с предоставянето на лидерство "назаем". То не е автентично, породено от социални нужди и колективни потребности, а е като полуфабрикат с автентичен вкус, но без главен готвач, заключават наблюдаващите експеримента. Абе да си го кажем направо, това псевдолидерство е като соевата кайма и палмовото мляко. Фалшификат с претенции.

Това първо по-подробно изследване на психологията на емигранта опровергава една от големите заблуди на нашия преход - че само хора с опит от живота на Запад могат да извадят България от блатото. Това схващане е и една от причините преходът ни също да е псевдо. Все пак значителна част от управленския елит на страната през последните 20 години, включително и в сегашния кабинет, бяха представители на масовата посттоталитарна емигрантска вълна, които днес търсят реализация в родината. Достатъчно е да си припомним инициативата "Българският Великден", с която се закичи правителството на Костов, а после послужи като реална банка кадри и на кабинета "Сакскобургготски".

При теренните проучвания хората, живели и учили на Запад, остават най-дистанцирани и отчуждени един от друг, трудно се свързват, без ентусиазъм и любопитство и не влагат страст в съвместната си работа, установяват психолозите. Затова и решението на поставената им задача е белязано от този провал в общуването. Те избират да развиват посредническа дейност (фондация), която позволява да се извлича печалба от процесите на социален обмен, без обаче да се ангажират лично с тях, което ги обрича на провал. "У наблюдателите тази група остави впечатление за отсъствие на смисъл", е жестоката присъда на психолозите. Те обменят думи, но не и преживявания Създават впечатление за пълна и непреодолима отчужденост. Животът в странство учи тези хора да скриват емоциите си, да са недоверчиви, дори потайни, да гонят единствено и само личните си амбиции за житейско преуспяване, така както те си го представят. Всичко това обаче обрича работата в група на безплодие, тъй като участниците се оказват изправени пред неразрешимия конфликт как да не допуснат да се състои група, а същевременно трябва да намерят решение на задача, което може да бъде постигнато само в група.

По странен начин култивираният зад граница емигрантски егоцентризъм се съчетава с рефлексите от тоталитаризма - недоверие, фалшив ентусиазъм от участие в групови мероприятия и в резултат се формират изпълнени с мнителност индивиди, които търсят да извлекат единствено лична изгода от поставената им отвън задача. Особено илюстративен пример са завърналите се от чужбина млади юпита, които се включиха активно в управлението на държавата след 2001 г. Заедно с привнесените модерни административни практики - "едно гише", електронни регистри и пр., те успяха да извлекат и множество лични ползи от поставените им управленски задачи. Най-сигурна проява на отчуждението, което емигрантите изпитват към общността (народа), са множеството експерти и граждански сдружения, които използват като посредници при осъществяване на дейността си, твърдят психолозите. А ние веднага се сещаме за делегираните държавни дейности към частни консултанти като "Краун Ейджънтс" например. Позната схема със спорни резултати.

Едно по-задълбочено изследване на психологическите особености на завърналите се в родината български емигранти разкрива драмата на изгубената автентичност. От една страна, чувството им за принадлежност към "местната" общност е разколебано. Те вече не се чувстват съвсем българи и търсят да се дистанцират от родните порядки. Същевременно това, което са усвоили на Запад, са единствено инструментите за оцеляване и лично развитие (кариера), но не и способността да предлагат решение на обществени проблеми, да бъдат лидери. Да се разчита на тези стотици хиляди нашенци зад граница, че могат да променят българската действителност, е наивно, подсказват психолозите. Хубаво ще е да бъдат опровергани един ден. Засега обаче опитът само потвърждава правотата им.

---ПАТОЛОГИЧЕН НАРЦИСИЗЪМ---

Много преди Бойко Борисов да изгрее на политическата сцена, този психологически експеримент дава интересни резултати за патологичния нарцисизъм, който често никне върху благодатната почва на кризите. Развиват го хора, които се нагърбват с водаческата роля само от лични потребности, а не от посветеност на групови интереси. При този вид нарцисизъм възприемането на света се ограничава само до вътрешния свят на човека. Нарцисизмът се характеризира с омнипотентност (всемогъщество), със стремеж към изолация и откъснатост и с интерес единствено към вътрешния свят, твърдят патолозите. Нарцисът изземва Его-функцията от групата и създава у нея магическото очакване, че може всичко да реши сам. Това да ви напомня нещо?  

Абсолютно сте права и точна ! Така наречените юпита ги видяхме. Само стойки и фасони раздаваха и си мислят че са много голяма работа. Използваха поста който получиха, възползваха се от това и се нагушиха материално ! Пита се откъде сапридобили голямото си самучувствие и опит ,при положение ,че са били някакви си чиновници от нисък или среден ранг в западно ведомство. Взе ги "негово величество" и ги направи министри ,и как тогава чакаме да са компетентни и да ръководят държавата? Че и сега има няколко такива,които са същите боклуци.

Проблемът не е в хората а в това че от хуни татари и прабългари хора не става а камо ли държава камо ли социален ред и реформи това в реда на шегата .
БКП и ПОЛИТБЮРО циментираха една държава наречена България 50 години .
Те изковаха констуционно и правно защитени норми и постулати които няма как д бъдат променени поне още 50 години понеже те сдадаха привидно власта на управление на държавата но контролът на финснсовите потоци както и законодателната инициатива те ревниво пазят и до ден днешен .Всеки идваш министър с ентусиазъм да реформира се блъскаше последните 25 години в стената на непреодолимите законодателни пречки изградени от тази паплач която обрича на провал всяка реформа .
Да не мислите че дянков нямаше план как да уволни 280 000 олигофрени правещи нищо на бюрата си ? просто не става съдът ги възстановява защото цялостната държава све още се контролира и аботи под комунистически протекторат .Отделно е когато тези учили на запад министри разберат че освен че не могат да реформират и да правят нищо за мандатчето което имат освен това цялата държава работи като придавка на русия контролирана чрез монполният гигант газпром-лукоил българия с което всяка идея за реформа от наша страна се посреща с завиване на кранчето на газта което удря индустрията ни и така несъществуваща но по зле удря дребният човек чрез калкулиране на инфлация в доходите му които и без това не съществуват
И така юпитата ,новаторите ,реформисти и капиталисти всички разбират че играта е път без изход Съответно това деморализира и БКП с умисъл го е направила и започват да работят и те така както тези от БКП
По утвърдената линия на КПСС нА бКП и изградените канали .
По лесно е да оправим отделният човек отколкото цяла една държава