Европейската икономика цикли на място, еврото преживява каскаден срив. Лидерите на ЕС през ден нощуват из заседателните зали в опит да спасят страните си от гръцката чума и със загриженост обясняват на съгражданите си залога на взетите решения. Борсите се тресат под напора на мощни финансови спекуланти, хвърлили стръв в мътните води на кризата.
На този тревожен фон българските управляващи "избиват рибата" с нелеп пиар. Докато германският канцлер Ангела Меркел с угрижено лице проследяваше танковете по Червения площад по време на парада за Деня на победата, у нас телевизиите излъчваха запотената физиономия на премиера Борисов по къси гащи и тениска по време на празнично мачле за Деня на Европа. Докато едни разсъждаваха разклатен ли е фундаментът на ЕС, положен след края на Втората световна война и какво бъдеще очаква съюза, за други денят бе повод за инфантилни занимания и политическа рекламна пауза.
Несъответните на ситуацията изцепки не спряха дотук
Примерът на премиера зарази и финансово отговорното лице на държавата. Подир няколко дни Дянков обу бермудите и се втурна по затревеното игрище в момент, когато всички погледи са вперени в него в очакване на спасителния план срещу кризата. Вместо да разгърне финансовия си гений, ковчежникът демонстрира завиден спортен хъс в ритането на топка и влезе в зрелищни противоборства с, о чудо, замлъкналия за миг Мартин Димитров, който изглежда търсеше да разсее мислите за връхлитащия ни "бърз влак" на кризата. Тия две мероприятия може и да развеселиха окото на фоторепортерите и телевизионните оператори, но предизвикаха и доста недоумение и дори скрита враждебност.
Не знам кой пиар специалист е намислил да превърне в емблема на управлението хобито на Бойко Борисов - подритването на топката, но
емблемата е на път да се превърне в карикатура
Също като оня смешен билборд, от който анонимно девойче призоваваше Станишев да му се обади, докато премиерът се бе покрил в кабинета си на "Дондуков" 1 и бе пуснал управлението на автопилот. Та и мускулите на Борисов може да са развълнували една дузина невръстни блондинки, но за антикризисна мярка трудно могат да минат.
Ако спортно-увеселителният пиар на властта по време на криза се ограничаваше само до тия две недомислия - добре. Но нещата не спряха дотук. Футболната гарнитура бе пресолена с несвоевременни междуинституционални диалози от типа "Ти мене уважаваш ли ме?". В момент, когато хиляди съкратени, безработни и закъсали фирмаджии очакват Дянков да заяви "това е моята рецепта за излизане от кризата", той реши сега или никога да потърси реванш за преживяното унижение на "Дондуков" 2. В паузата между две полувремена специалистът по постни пици смогна да си вкара още един автогол, като заяви наперено: "Който за каквото е учил, с това да се занимава. Аз имам докторат по икономика в един от най-добрите университети в света. Първанов да се заминава с история на комунизма". От тази "дързост" на хората не им олекна особено, понеже докторът по икономика не им предписа никакво лечение срещу обедняването. Тъкмо обратното - потвърди, че ще продължи да харчи резервите, натрупани от предишното правителство, а разходите на общините поголовно ще ореже с 20%, защото първоначалните му разчети нещо не излизали. Така наместо да укроти топката,
футболистът Дянков продължи безцелния си дрибъл
А пък и личният му рейтинг едва ли се е повишил особено от невъздържаното самохвалство.
Същият безсъдържателен разговор с държавния глава поведе и премиерът. Ако непредубеден наблюдател се заслуша в тия драматични диалози, ще рече, че не кризата, а Първанов е източникът на всички беди в България. Впрочем от този неумел пиар печели тъкмо президентът. Неслучайно той редовно се закача с двамата, за да си прави реклама на техен гръб.
Какво собствено казва Борисов с обвинението срещу Първанов, че е прикривал разработки на спецслужбите? Това е същото като шегичката на Дянков за "стария млад милиардер", която му излезе през носа и напомпа президентската самовлюбеност. Министър-председателят, както и президентът са най-информираните лица в държавата за работата на службите, които по закон са длъжни да им докладват. Ако единият твърди, че има нещо скрито-покрито, а другият отрича - това е най-обикновена препирня без правна стойност. Чист пиар. Та нали доказателствата са в подопечните на премиера служби? Два листа хартия, препратени на прокурора, ще свършат по-добра работа от рекламните диалози из медиите. Както безмълвието на вътрешния министър Цветанов ще придаде много по-голяма тежест на провежданите от него арести, отколкото изобилните му словоизлияния по телевизията. По-лошото е, че този театър не изглежда да се разиграва от неопитност.
Специалистите по политически пиар обичат да оправдават провалите си с израза "няма лоша реклама". И все пак остава под въпрос доколко добър пиар е сритването по кокалчетата и ритането на топка по време на криза.
