Странен карамбол играе тези дни президентът Георги Първанов. В задочен диалог с премиера по списъка и обхвата на разследването срещу олигарсите държавният глава му даде съвет да направи проверка кои заможни българи, облагодетелствали се от раздържавяването в годините на прехода, са направили своите значими дарения на големите фамилни фондации на български политици. Така сведе темата за корупцията и незаконното забогатяване в прехода до бившия премиер Иван Костов и прословутата фондация на жена му "Бъдеще за България".

Сюжетът е отпреди 10 години

с изтекла политическа давност и чисто съдебно досие

Насочването на фокуса върху него не крие рискове и гарантира чисти политически дивиденти както на обвинителя, така и на обвиняемия. Същевременно Първанов удобно разсейва общественото внимание от истински важните въпроси - за финансирането на партиите в прехода, в т.ч. и на БСП, за собствените си спонсори, за криминалните заменки и поръчки на тройната коалиция, чийто политически опекун бе президентът. Тези въпроси са далеч по-актуални, още повече че се очаква скоро съдът да произнесе присъда срещу президентския спонсор Людмил Стойков, обвиняем заедно с донора на БСП Марио Николов за изпирането на 7.5 млн. евро, източени от САПАРД.

Първанов за пореден път повдигна любимия си въпрос за икономическите досиета на прехода и попита "кога олигарсите станаха такива", но пак забрави по-важния въпрос

"защо продължават да са такива"

Ако приемем на доверие, че поради социалната си чувствителност държавният глава по-добре знае кой е дневният ред на обществото, и се разровим в архивите, оттам изскачат четири "фамилни" фондации - "Бъдеще за България" на Елена Костова, "Ценности" на президентската съпруга Антонина Стоянова, "Българка" на Ева Соколова, спътничката в живота на бившия парламентарен шеф Йордан Соколов, и фондация "За София" на Алиса Софиянска, жената на бившия столичен кмет Стефан Софиянски. По "синьото време" беше мода съпругите на държавните мъже да се занимават активно с благотворителност. Без съмнение най-уязвима от всички е тази на Костовата другарка. По-късно със скандали се прочу и фондация "Демокрация", която Иван Костов си направи, след като падна от власт и загуби лидерството в СДС. От изявлението на Първанов обаче не се разбира дали тя влиза в определението "фамилни".

Синьо време на сини фондации

Фондациите се оказаха удобен начин за заобикаляне на закона за политическите партии, който слагаше нисък таван за даренията от едно физическо лице. Към онзи момент те играеха ролята на черни партийни касички за СДС. Това се разбра чак в края на мандата, когато гръмна аферата "Лучански". През 2000 г. руският олигарх в изгнание Григорий Лучански хвърли бомба с публичното си самопризнание, че фирмата му "Теленорд" е спонсорирала щедро управляващата партия с близо 1 млн. германски марки в периода 1996-1997 г., когато е съсобственик на телекома. Отчисленията били от неизплатени на акционерите дивиденти. Други 80 000 долара пък били преведени на "Бъдеще за България". Лучански дори размаха бордеро за сумата, но парите изобщо не фигурираха в счетоводните отчети на фондацията. Олигархът разкри още, че човекът за свръзка със сините бил "семейният" приятел на Костови - Красимир Стойчев, влиятелен комисионер на властта по онова време. Олигархът не скри, че срещу тази благотворителност се надявал да получи по-лесно разрешителни документи за работа на компанията си.

Прокуратурата се самосезира по скандала и в резултат на започналата проверка Елена Костова и главната счетоводителка на фондацията Виолета Илиева бяха изправени пред съда за укриване на данъци в особено големи размери, а години по-късно и двете бяха оправдани. В хода на разследването се разбра, че "Бъдеще за България" е получила и 40 000 лв. от производителя на алкохол "СИС Индустрийс", споменат в доклад на НСБОП за контрабандата. Собственик на фирмата е Миню Стайков. Над 1000 лв. за фамилната фондация в периода 1998-2000 г. бяха дарили и "Булгартабак", БТК, "Илиянци", "Нефтохим", "Петрол", "Софийски имоти" и др. Аферата даде повод на тогавашния соцлидер Първанов да заяви по адрес на Костов: "Той не е Командира, а Кръстника". Горе-долу същото се опитва да внуши и сега, изравяйки досието с фамилните фондации.

Историята обаче показа още нещо - горчивата истина, че незаконното финансиране на партиите е практически недоказуемо, че скрити остават както размерите на даренията, така и конкретните дарители, освен ако не направят самопризнания.

След "Бъдеще за България" през 2003 г. изгърмя и фондацията на СДС - "Демокрация". Този път детонатора задейства изгоненият от България руски бизнесмен Майкъл Чорни, който заяви, че през 2001 г. й е превел 200 000 долара чрез кипърската офшорка "Ромент трейдинг". Скандалното в случая бе това, че тъкмо Костов прокуди бизнесмена, като го обяви за заплаха за националната сигурност, след като години наред собственикът на "Мобилтел" спонсорираше пиар мероприятията на правителството му. Последвалата проверка разкри, че сред дарителите на "Демокрация" фигурират и две фирми, източвали ДДС в огромни размери. И тази афера получи съдебно опрощение.

"Нас ни разконспирираха отвсякъде",

възкликна простосърдечно Елена Костова преди парламентарните избори през 2001 г., когато журналисти я питаха дали очаква нови компромати срещу семейството.

Още преди шефката да бъде "разконспирирана", от "Бъдеще за България" си тръгват други две съпруги - Антонина Стоянова и Алиса Софиянска. И двете си правят собствени фондации. И на двете са отпуснати безвъзмездно сгради в центъра на София за нуждите на благотворителната им дейност. Недвижим имот с площ 282 кв. м без пари получава от общината и съпругата на парламентарния председател Ева Соколова за нейния Национален граждански форум "Българка", но след гръмналия скандал тя връща помещението.

"Ценности" на Антонина Стоянова приласкава поети, като издава стиховете им в антологии, меценатства конкурс за музикални произведения в такт 7/8, раздава стипендии на талантливи деца, организира конкурс "Палтото на Макс Мара". Докато не гръмва поредният скандал за политически рекет. Синдикалният шеф на "Промяна" Панчо Мутафчиев разкрива, че от името на фондация "Ценности" тогавашният СДС депутат Димитър Игнатов поискал 50 млн. лв. от фирма "Експо-мед". В писмо до фирмата синият доктор обяснил, че парите са за откриване на фонд за специализация на млади български лекари в чужбина. От фондацията на Стоянова веднага отрекоха да са упълномощавали Игнатов за подобни действия, но сянката на съмнението остана.

Шменти-капели а ла Първанов

Президентът изглежда е извлякъл някои поуки от неволите на сините фондации. За да не се повтори "гафът" с дискредитиращите партийни спонсори, преди година Първанов натисна мнозинството от БСП да промени закона за политическите партии така, че да се прикрие срастването им с бизнеса. Под благовидния предлог, че така партиите ще се отърсят от икономически зависимости, бяха премахнати даренията от юридически лица и останаха само тези от физически лица - до 10 000 лв. Тройната коалиция подсигури политическия елит с нова схема за скрито партийно финансиране. Разкри я спонсорът на соцпартията - бизнесменът Марио Николов. Той показа вече оттрениран резервен вариант за спонсориране на партиите през множество "физически лица" от една фирма. Схемата е следната: фирмата раздава премии на служителите си срещу задължението да дарят част от парите на определена партия. Сумите се декларират пред НАП и за тях се плащат надлежно всички данъци, така че всичко изглежда напълно прозрачно. А в регистъра се появяват абсолютно анонимните граждани Георги Иванов и Иван Петров, които в порив на силно гражданско чувство са дали по 10 000 лв. на любимата си партия.

На последните избори схемата проработи.

Ликвидирани бяха и последните следи

от връзките на политическите формации с обръчите от фирми. Публикуваните отчети на партиите пред Сметната палата бяха абсолютно стерилни. И ако преди можехме да засечем кои фирми спонсорират БСП и ДПС, то днес това вече е невъзможно. С тази законова поправка, рекламирана от Първанов като панацея срещу корупцията, беше заличена от регистрите ключова за разбирането на политическите процеси информация. Ако един ден Първанов реши да създаде своя партия, то бизнесмени като Людмил Стойков и Марио Николов спокойно ще могат да наливат пари в нея, без никога да го разберем.

Връх в стремежа на Първанов към прозрачност бе решението му да публикува пълния списък с имената на спонсорите си, когато се разчу, че сред тях има обвиняеми за източване на евросредства. Но и до ден днешен президентът не се разграничи от съмнителните си спомоществуватели от аферата "Николов-Стойков". Тъкмо обратното. Реагира гневно, когато в доклад на ОЛАФ двамата бизнесмени бяха упоменати като лица, свързани с високопоставени български политици и съответно - ползващи се с политически чадър. Така Първанов със сигурност ще влезе в учебниците по история на ЕС като единственият политик, потърсил публично сметка от ОЛАФ защо се бори с корупцията.

Но схемите за незаконно финансиране, завещани от тройната коалиция, не спират дотук. След горчивия опит с партийните и фамилните фондации отчисленията и комисионите бяха пренесени в самите държавни ведомства. От разработка на службите се процеди информацията, че процент от всеки одобрен европейски проект е бил заделян в черна каса на властта. Аферата "Батко-Братко" в пътния фонд пък разкри необятните възможности за корупция по роднинска линия при отсъствие на всякакви санкции за конфликт на интереси. Повдигнатите наскоро обвинения към социалната министърка Емилия Масларова са нагледен пример за това как чрез обществени поръчки, раздадени на свързани фирми, се източват милиони от бюджета. В ролята на "сини фондации" влязоха разпръснатите из предприятията бордовици на тройната коалиция, които следяха за стриктните отчисления към партийните каси. Раздутата до безобразие администрация с цел да се угоди и на трите партийни апарата също бе форма на източване. Да не говорим за класически кражби като престъпните заменки на гори и земи, извършени от тройната коалиция.

Всички тези способи напълниха партийните кесии с достатъчно средства за манипулиране на изборите чрез масово купуване на гласове. Вследствие на гигантската държавна корупция бе подронен фундаментът на демокрацията - свободните избори. Което пък даде възможност на партийните елити да оцелеят напук на народната неприязън към тях. Така порочният кръг се затвори, гражданската енергия угасна и към днешна дата главните действащи лица в този срамен спектакъл ни изнасят лекции по морал и се надвикват с призиви за отваряне на икономическите досиета на прехода и борба срещу олигархията.

----------- ДЕ ГО ЧУКАШ...

По думите на бившия вицепремиер Димитър Луджев целта на Първанов не е да се отворят всички икономически досиета на прехода, а само тези, свързани с премиера Бойко Борисов и подкрепящите го десни политици. Не бил случаен и въпросът по време на разговора му с Дянков за това "кои получиха банки". Първанов умишлено насочвал вниманието към СИБанк, дял в която има приятелката на Борисов Цветелина Бориславова.

------------ ДЕ СЕ ПУКА

"Не се притеснявам от искането на президента (да се проверят дарителите на големите фамилни фондации - бел. ред.)", отсече Иван Костов. Според него подобни намеци са политически спекулации, които не могат да решат актуалните проблеми в страната. Той обясни, че "Бъдеще за България" на съпругата му Елена Костова вече е имала пет проверки и не се страхува от нови. Като обект за бъдещи проверки Костов на свой ред назова червения професор Захари Захариев, чието име бе забъркано през 2004 г. в аферата "Петрол срещу храни". Според доклад на ООН по тази линия БСП е получила 8 млн. барела петрол, 3 млн. от които са били в нарушение на ембаргото от 2003 г.