Преди седмица една злочеста адреналинка изпищя от домашен порноклип, споделен без нейно съгласие в нета от бившия й любим. Не щеш ли, същото сполетя и вицепремиера Симеон Дянков, който най-напред съгреши с непремерени думи в телевизионно софт-порно, после кандиса да се извини на честолюбивия президент, но не усети, че хард-порното от раздумката им ще бъде публикувано без негово съгласие.
Не знам какви ги е мислил Дянков, когато млъкна многозначително за президента милиардер в онова тв шоу, но едва ли е очаквал последвалата лавина от политически коментари и жестикулации. Приза за най-високо артистично майсторство безспорно грабна президентът, който за пореден път се показа крайно чувствителен на тема "материално облагодетелстване от властта". Предишния път заради подобно прегрешение от екрана бе натирен един телевизионен журналист, сега на път е да си иде цял министър. Впрочем маниакалното усърдие на Първанов да се изкара кристално чист и неомърсен от прехода сигурно си има своето обяснение сред психоаналитиците.
Три дни след радиотеатъра "Клетник Дянков прекланя глава пред Институцията" десницата не се сдържа да не превърне в глупост и тази случка и поиска импийчмънт на президента. Мимоходом на влака се качиха половината партии, а останалите зоват за оставка на финансовия министър. Зрелището набира скорост, а публиката активно участва с ефектни нощни бдения пред "Дондуков" 2 и всевъзможни подписки във фейсбук от типа "Горе-Долу Дянков и Първанов".
Оперетната разправия между Първанов и Дянков
прерасна в конфликт между ГЕРБ и "президентската институция" - другото име на барикадата, зад която заляга Първанов, когато се дочуят изстрели отсреща. Понеже не върви държавният глава да ползва инструментите на властта за саморазправа с клеветниците си, всеки път, щом личността му бъде атакувана, се пуска в обращение обезоръжаващата версия, че, видите ли, тук се посяга на Институцията.
Резултатът от случката е, че президентът натрупа точки сред голямата като една човешка длан аудитория от българи, на които Дянков се зловиди. Добра база за един бъдещ политически проект, който да замести круширалата БСП. Тъкмо за тази аудитория бе предназначено онова заучено патетично възвание на Първанов: "Вие трябва да се извините на много хора и на много социални общности, не на мен. Да се извините на бизнеса, защото Вие го докарахте до такова положение. Да се извините на тези безработни, които вече са десетки и стотици хиляди само в рамките на тези 7-8 месеца. Да се извините на науката, която разбъркахте и предизвикахте невероятен хаос, от който не знам как ще излязат. Да се извините на хората с увреждания, които държахте в напрежение месеци наред. Да се извините на хората от армията и хората от МВР, защото и тези системи са на ръба на оцеляването с Вашата политика...".
Така Първанов
очерта електоралната ниша, в която желае да се вклини
Запази си и правото на коментар по всички бъдещи реплики на финансовия министър, тоест отсега си резервира място в медийния праймтайм. От вчера официално обяви и старта на предизборната си кампания със стотици тематични срещи в цялата страна по проблемите на здравеопазването, регионалната и младежката политика. Вчерашната беседа на президента с будни гимназисти също е част от зарибяването на младежкия електорат, започнало още с миналогодишното му "академично" турне из големите университети. Оттук нататък всеки вик "импийчмънт" ще действа като афродизиак на политическите му амбиции за нова партия.
Партията ще е менте-левица, за да капитализира лековерните бесепари, склонни да простят 8-годишната изневяра на Първанов: "социаллиберализма", ловните подвизи, лошия партиен наследник, сватовството с ДПС, мълчанието му спрямо безобразията на тройната коалиция, неприличната близост с бизнесмени, жертви на атентати или погнати от ОЛАФ.
В Първановата партия са добре дошли и отломките от НДСВ, разочарованите от ГЕРБ и, разбира се, умерените националисти от ВМРО за патриотичен разкош. Тази партия ще бъде клоаката на прехода.
Президентският "ляв" проект
ще обезличи, без да убие БСП
Той ще е и основното препятствие пред създаването на автентична левица в България, защото ще рециклира стари лица, спонсори, схеми и начин на мислене. Тази партия ще удължи прехода с един последен мандат. Мандат, който българското гражданство може да си спести, ако започне да мисли ценностно и загърби остарелите разломи на прехода. Защото автентичната левица може да се роди от граждански инициативи, близки до тежненията на хората, но не и от износената върхушка на прехода.
Докато това не се случи, още дълго ще се захласваме по оперетните разправии между "големците", които ни се пробутват за националноотговорна политика и социална загриженост. И с помътнено съзнание ще се люшкаме от едно политическо менте към следващото.
