Изборът на име не е случайна работа. "Октопод" не е просто заглавие на италиански сериал. Това е странен морски вид с рефлекс за самоубийство. Октоподите притежават противоестествената способност да се самоизяждат в мигове на силен стрес. Най-интелигентните безгръбначни са. С дълга памет. Виртуози в мимикрията - менят окраската си съобразно окръжаващата ги среда. Морски агенти под прикритие - при опасност изпускат мастило от специална торбичка и се омъгляват в океана. Октоподът може да бъде и изискано ястие. Например "изпържен" октопод. Криптографите на спецслужбите ще ме разберат.
"Октопод" не е случайно избрано име за полицейска операция. Вътре са кодирани всички гореизброени коварства и качества. В нашия случай те се олицетворяват от персоната Алексей Петров, обвиняем по ред текстове от Наказателния кодекс - от участие в организирана престъпна група до рекет и принуждаване към проституция. Прави впечатление, че иззад медийния образ на всемогъщия злодей, всъщност наднича един човек със средна цивилна визитка - шеф на Съюза за стопанска инициатива, доцент - преподавател в УНСС, бивш член на Надзорния съвет на НОИ. Как този средностатистически "експерт" по сигурността е в състояние да разклати държавата, да взриви цялата политическа класа и да застраши националната сигурност, каквито свойства му се приписват? Може ли такъв човек, па бил той и някогашна барета от Специализирания отряд за борба с тероризма, да бъде глава на октопода? Звучи неправдоподобно. Но ако се окаже истина, този случай ще разкрие марианските дълбини на българското политическо задкулисие, в което чернички люде с ланци и академични кадри на УНСС местят фигурките по шахматната дъска на държавата. Ще лъсне шокиращото разкритие, че всъщност държава в класическия смисъл на това понятие няма, че властта се крепи или тресе според случая от анонимни "лоялни граждани" с богати телефонни указатели и шкаф с копромати.
Ако ли пък твърденията за зловредната роля на Алексей Петров се окажат силно преувеличени, тогава остава въпросът: кои тогава са покровителите му, истинските босове на мафията? И тук отговорите няма да са лесни. С шумния арест Бойко Борисов постави в шах всички останали политически партии. Алексей Петров е легитимиран като "агент под прикритие" на службите от правителството на Костов. Мотивите за това решение са дълбоко законспирирани. Според отлично информирани източници формалният претекст за вербуването е близостта му с тогавашния израелски посланик у нас, който станал жертва на специфичните му методи на работа и в резултат му възложил охраната на посолството. Затова Петров е зачислен към контраразузнаването, което разработва чуждестранни граждани на наша територия. Реално обаче още тогава има данни, че Алексей Петров поема контрола върху схемите за източване на "Кремиковци", след като Костов дарява металургичният комбинат на Валентин Захариев срещу 1 долар. Според очевидци по онова време баретата дори имал кабинет в предприятието. Колкото и да ни приканва днес лидерът на ДСБ с препрана политическа биография да не се обръщаме с гняв назад и да се помирим в името на войната срещу мафията, фактите го уличават като един от покровителите на октопода. Апелът на Командира да се концентрираме върху настоящето и да не зяпаме в миналото е покана към солидарно отговорните политически покровители на октопода от последните 13 години да не развяват мръсното си бельо, а сговорно да си отрежат опашката. Смехотворен е и опитът му да представи корпуционните схеми, оплели държавата, като таен заговор на КГБ и ДС. За двайсет години този коз бе изтъркан от употреба, а и все още се намират хора, които помнят как руският олигарх Майкъл Чорни бе официален сонсор на кабинета "Костов".
До стената са притиснати и партиите от следващото правителство "Сакскобургготски". НДСВ и ДПС мълчаливо унаследиха разработеното от предшествениците им ноу хау в преноса на куфарчета. С любезното съдействие на услужливи бивши костовисти. По това време бизнесът със скраб от "Кремиковци" процъфтява, а т.нар. Дамбовци, арестувани като част от "Октопода", постепенно завземат входа, изхода, табаните и терените около комбината.
След 2005 г. щафетата безпроблемно преминава и в ръцете на БСП. При кабинета "Станишев" над Алексей Петров официално бе разпънат не политически чадър, а направо противоракетен щит. Офицерът под прикритие е назначен официално за съветник на шефа на ДАНС Петко Сертов и посредничи при тайни срещи на вътрешния министър Румен Петков с представители на подземния свят. И досега бившият премиер Станишев не е дал смислено обяснение за назначението. Мълчи и президентът, който от 8 години чете секретните доклади на спецслужбите за развитието на октопода. А както знаем, не е безучастен и към съдбата на "Кремиковци".
Неслучайно кълбото тръгна да се разплита тъкмо от металургичния комбинат. Далаверата със скраб бе в основата на предприетите от МВР арести, а не рекетът или бизнесът с публични домове. Ако Борисов е решил да задейства плана си за застрояване на терените около "Кремиковци", а пък едни братя Дамбовци и покровителят им Алексей Петров вече са ги изкупили и му се пречкат, това е сериозен проблем.
Дори и да сме свидетели на класическо разчистване на сметки със силата на държавата, пак би трябвало да го приветстваме, стига да се реализира в рамките на закона. Ако вината на задържаните бъде доказана, това ще е победа за обществото. Независимо от подбудите. И независимо от това, че на поразеното място може да израсне ново пипало. Дори и един престъпник от схемите на властта да бъде вкаран в затвора, ще е постижение в сравнение с тоталната безнаказаност досега. При провал, обаче, ще стане истински опасно. За всички.
Пред заплахата да бъде "изпържен", октоподът може да разлее "мастилената си защита" по страниците на един новосъздаден всекидневник. Ако и това не му осигури информационно прикритие и стесът стане непреодолим, следва самоизяждане. Тогава заедно с пипалата ще загине и главата на октопода, а тя, по всичко личи, опира да най-високо държавно ниво.
