Не ми се вярва да се е объркал здравният министър Божидар Нанев, като каза пред Ройтерс, че се готви приватизация на държавни болници. А пък и да го е направил, грешката е вярна. Ако внимателно проследим всичките му ходове, откакто заема поста, смайващата вест ни сполетя съвсем закономерно. Реформата вече ликвидира 21 по-малки болници в цялата страна, а други 140 се очаква да издъхнат до края на годината. Освободените средства ще се пренасочат към по-големите лечебни заведения, очевидно с цел да бъдат оздравени предприватизационно. Ако има грешка, тя не е в превода, а в намерението.
Когато един министър каже, че приватизацията на държавни болници ще започне след приключването на реформата, фразата звучи недвусмислено и за най-посредствения преводач. А когато внесе и уточнението, че освен болниците трябва да се приватизират и болничните услуги, се разсейват и последните мъглявини. Да не забравяме, че едни хора вече втори мандат чакат ред за частните центрове по хемодиализа. Но министърът не спира дотук. За да не остане и капка съмнение в помислите му, той разтръбява пред света как държавата сега ще потегне организационно и финансово болниците с парите на осигуряващите се граждани, вследствие на което инвеститорският интерес към лечебниците силно ще нарасне. Сиреч с наши пари държавата ще "разкраси стоката", преди да я шитне на купувачите. Едва ли Ройтерс би си позволила подобни волни интерпретации по най-чувствителната за българите тема.
Езикът е най-големият враг на човека! След "здравната реформа", естествено. Светкавичното опровержение на здравното ведомство само затвърди подозренията. "Министър Нанев никога не е заявявал, че ще се прави или има направена концепция или цялостна програма за приватизация, особено на държавните болници", съобщиха оттам. Тоест не че няма да приватизираме, но просто не е изготвена цялостната програма. По-нататък тонът се разколебава: "За момента приватизацията не е на дневен ред, тя е само една възможност." Интересно защо ли министърът е пропуснал да ни информира и за останалите?
Дотук с речниковия анализ. Трезвият разсъдък показва, че това правителство има съвсем проста и ефикасна концепция за реформи - да преразпредели и последните остатъци държавна собственост към частни ръце. Само дето тая "програма" не е за разправяне пред хората!
Колкото до ръцете, те сигурно вече изпитват приятен сърбеж след изявлението на Нанев пред световната общественост. Други пък доволно се потриват при вече официалните обяви за продан на губещи поликлиники и при мисълта за пустеещите сгради на закритите общински болници, очакващи своя нов (частен) собственик.
След разпродажбата на държавните активи в промишлеността и телекомуникациите, след далаверата на века със заменките на държавни земи и гори, след тарикатлъците с отчуждени земи за инфраструктурни обекти сега се задава нов апетитен търг - за отпадъците от безкрайните реформи в здравеопазването и научната сфера. На тезгяха излизат болници, болнични дейности, сгради на научни институти, филмови студии. Списъкът на купувачите сигурно отдавна отлежава в респективните министерски кабинети. С поредните реформи ГЕРБ открива сезона на поредното "голямо плюскане" за държавна сметка. Трохите от прехода хич не са за пренебрегване.
Ето, търговската верига "Кауфланд" вече заяви "инвестиционен" интерес към сграда на БАН. За какво ни е притрябвал някакъв мухлясал институт по металознание, когато на негово място може да се вдигне чуден шестетажен хипермаркет! Въпреки че принципал на имота е академията, правителството спокойно може да й го отнеме със свой акт. Само имотите на БАН в София се оценяват на няколко милиарда лева. "Когато започне да се приказва, че БАН вече е пред ликвидация, започват да се появяват най-различни интереси", правилно разтълкува положението председателят на Общото събрание на академията Стефан Воденичаров. Но каквото и да си брътвят научните капацитети с подронен от Дянковците авторитет, писмото с инвестиционни намерения на "Кауфланд" вече е разпратено до тримата отговорни министри и настойчиво чака своя отговор. Както е тръгнало, чакането едва ли ще продължи дълго. За приватизация да се стяга и НДК, на който ГЕРБ отдавна вдигна мерника.
Друга 6-етажна постройка за интелектуалните нужди на нацията пък стана причина за смяната на шефа на филмовата студия "Време" - последния държавен бастион за производство на игрално и документално кино. Станимир Трифонов има неблагоразумието да се противопостави на ликвидацията на дружеството и културният министър моментално смръщи вежди. За сградата, казват, вече чакал купувач от най-близкото обкръжение на властта. От тези, на които не се отказва. Какъв ли чуден мол ще извие снага върху руините на "Време"-то?!
