Личните лекари остават един месец без пари, плашат с бунт и рекет на пациентите. Кабинетът спешно изнамира милионите. Шейсет сърдити бедежари отказват да застъпят на смяна преди да им бъдат изплатени дължимите за ноември заплати и шетнята край релсите спира. Товари и пътници са блокирани по гарите. Начаса правителството се присеща, че има да превежда едни 13.3 млн. лв субсидия към БДЖ.
Схемата за бързо реагиране на кабинета "Борисов" може и да е ефектна, но рискува да отприщи лавина от протести. Щом улицата се оказва единственият начин за решаване на проблемите, утре може да почернее от "гражданското неподчинение" и на други недоволни съсловия. Ако се съди по досегашната матрица на кабинета, поискаш ли шумно - ще ти се даде. Кабинетът сам се вкарва в беля със самоубийствените реакции, които демонстрира ачик пред населението. А социално недоволство тлее на много места и само малка искра или дързостта на десетина отчаяни бачкатори е в състояние да подпали чергата на властта.
Онзиденшното непокорство на железничарите бе лакмус и за друга тенденция. Сигурно сте забелязали, че синдикалистите ги нямаше сред небръснатите лица на машинистите. Бунтът бе спонтанен. Централите на КНСБ и "Подкрепа", които от месеци дуят мускули пред властта и симулират загриженост пред ж.п. пролетариата бяха не по-малко изненадани от правителството. Работниците просто ги бяха пренебрегнали. Защо ли?
Държавните предприятия са последният рубеж на охранения български синдикализъм. Донякъде по инерция от социализма , донякъде заради по-либералния режим на колективния работодател, синдикатите успяха уютно да се наместят в държавното производство и да развият синдикалния рекет почти до съвършенство. В резултат профсъюзите процъфтяха, лидерите им забогатяха, а работниците драстично намаляха. Ликвидирането на голяма част от държавните заводи и предприятия отслаби профсъюзната хватка, а големите приватизатори и частни собственици изобщо не допуснаха профсъюзна дейност на тяхна територия. "Кремиковци" бе нещо като синдикалното Ватерло. Скоро ще изгубят и мастодонта БДЖ, който отдавна се води умишлено към ликвидация и най-вероятно накрая ще бъде приватизиран на безценица, по познатата схема. Впрочем КНСБ и "Подкрепа" май отдавна са загубили предприятието, ако се съди по последните протести там. Иначе щяха ли работниците да ги загърбят и да предявят правата си без тяхното застъпничество.
Разбирам ги напълно. Преди няколко месеца потърсих подкрепаджиите за съдействие - исках да разкажа историите на съкратени дългогодишни служители на БДЖ, останали без препитание. Вече четвърти месец чакам да ме насочат към подходящите хора. Едва ли има автентичен синдикат, който така нехайно да пропусне подобен златен шанс за закрила на хората си чрез медиите. У нас това се случва. Ако и железничарите са ги чакали колкото мен, за да им защитят правата пред държавата, разбирам защо онзи ден на Централна гара - София липсваха лидерите на транспортните секции към КНСБ и "Подкрепа".
С драстичното покачване на безработицата у нас социалните протести неминуемо ще се множат. Само дотук вече имаме група младежи срещу следенето в интернет, протестиращи срещу безконтролното разпространение на генно-модифицирани организми у нас, гневни длъжници на банките, които всуе чакат понижаване на лихвите (от умрял писмо), борци срещу чуждестранните частни монополи, защитници на застрашената от унищожаване градинка край Руската църква в столицата. Все спонтанно организирали се групи по интереси зад автентични каузи. И главно нечленуващи в профсъюзни организации.
Българското гражданско общество бавно и полека променя архитектурата си. Появяват се автентични лидери, самоорганизиращи се общности. Казионните структури постепенно залиняват. Синдикатите ще изгорят в пожара на бунта. Но тази констатация е по-скоро печална. Защото наемният труд има нужда от безкомпромисна и надеждна защита, а работодателите - от опитни посредници при решаването на трудови спорове. От синдикати има нужда и всяко правителство. Те са лакмусът за назряващи масови недоволства. Бият алармата отрано и при добър диалог, могат да спестят на обществото уличното напрежение и да обуздаят работодателските злоупотреби. Нашите, уви, по-често разлайваха кучетата, докато се изниже безпрепятствено керванът на прехода.
