Три конгреса - един резултат. Последният наситен политически уикенд разкри пълното изтощение на политическата камарила от прехода. В БСП "шайка негодници" си похвалиха управлението и си преизбраха досегашния главатар. В СДС недоволството изби в докторски жаргон. Партията, която в зората на прехода събираше 300 000 на своите митинги, днес се е фиксирала върху обществено-значимия проблем как да изреже от плътта си "раковото образувание" Мартин Димитров. Воеводите от ВМРО пък загърбиха славното минало и обърнаха своя висш форум в свада между реститутки
Самозабравилият се пловдивски кмет Славчо Атанасов, който нямаше да помирише власт без подкрепата на Бойко Борисов, не само че предаде съюзника си, ами посегна и към воеводската капа на собствения си лидер Каракачанов.
Станишев, Димитров и Каракачанов претендират да са модерни млади лидери. Уви, конгресите разбиха тази илюзия. Значителна част от съпартийците им ги възприемат като похабени, провалени или самозвани шефове. Стара гвардия. Това е цената, която плащат за своя разгулен политически живот. А той състарява бързо. Станишев е от 8 години начело на БСП. Нищо работа като се имат предвид дълголетните традиции в левицата. Но компромисното му поведение начело на тройната коалиция досади на всички. Макар и демократично избран на първичен вътрешнопартиен вот преди година, Мартин Димитров така и не можа да стане лидер на СДС. Завинаги остана ординарецът на Костов. Най-стар е лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, който води четата вече 10 години. Но последните му унизителни зигзагообразни коалиционни усуквания преди парламентарните избори сринаха окончателно реномето му.
Три конгреса - един извод. Досегашните лидери не могат да управляват поновому, активите не желаят да ги управляват постарому. Ситуацията е революционна и налага подмяна на елитите. И понеже у нас никоя промяна не се случва спонтанно, лаборантите на прехода - ченгета, олигарси, партократи, вече наливат основите на новата политическа генерация. Тече презареждане на матрицата. В БСП това са комсомолците около Кирил Добрев - фина селекция от конформисти, подбрана по методите на АОНСУ. Армията от "редници" за нуждите на партийната върхушка. Във ВМРО за по-предни позиции напира един политически гъвкав кмет. Десните са в ликвидация.
По метода на генното инженерство на последните парламентарни избори бе пуснат в действие и "новият" проект РЗС. В яневия ковчег намериха приют всякакъв род ренегати - бивши костовисти, отцепници от Софиянски, патологични конформисти и тук-таме някой пропрезидентски интелектуалец за лустро.
Също като в знаменития манифест на мутробизнеса и партиите се опитват да си отрежат опашката. Когато напълно забравим, че Яне Янев някога бе земеделец последователно при Мозер, Пинчев и Дренчев, че като лидер на НС-БЗНС издигна Волен Сидеров за кмет на София през 2003 г., че подкрепи Фидел Беев на местните избори във Велинград през 2005 г. и развя кандидатурата на ченгето седесар Георги Марков на последния президентски вот, значи целта е постигната. След време (един мандат, може би) незначителната днес формация РЗС ще ни се сервира в подходящ рекламен сос като единствената автентична дясна партия в България. Поредното менте ще измести от сцената овехтелите фалшификати.
Менте-левицата също се мъти в нечии нечестиви глави. Цял идеен кръжец около президента вече умува над нов ляв проект - нещо като левоцентристки, социалдемократичен и патриотичен ГЕРБ, който да поеме щафетата на властта, щом етикетираният като десен Бойко Борисов си изхаби харизмата. Из медиите вече се пускат сондажни балони, за да се уловят настроенията на гражданството.
Отровният двойник на БСП под "патрондажа" на Георги Първанов ще натовари остатъците от круширалата соцпартия, както ГЕРБ изтегли на буксир СДС и ДСБ. Ще афишира няколко интелектуалци от стратегическия резерв на прехода, гарнирани с по някое юпи. Царят бе първият успешен експеримент на новата политическа алхимия. Борисов е творчески доразвитата му версия с акценти върху нуждите на по-новото време - отстраняване на ДПС от властта, закриване на старата десница плюс щедри антикорупционни обещания. Първанов вече мечтае за деня, в който лявоцентристкият и дясноцентристкият му проект ще се менкат на власт, както в добрите стари времена отпреди появата на хитрия монарх-центрист, когато БСП и СДС последователно се редуваха на хранилката. Фалшивият двупартиен модел най-после ще осигури надеждно интересите на българската олигархия, чийто гарант се явява днешният държавен глава Георги Първанов. Така гущерът с отрязаната опашка и партиите на опашатата лъжа ще увенчаят края на мъчителния български преход.
