Партията на Сидеров може да даде основание за сформиране на правителство на малцинството, какъвто вариант се обсъжда от анализаторите

Откакто "Атака" напусна демонстративно парламентарната зала, уплътнява свободното си време с ровичкане в youtube и с ругатни срещу прорицателя Гамизов в телевизионния праймтайм. Хем си спестява хорските попържни по адрес на целокупното депутатство, хем прави времеви дъмпинг на останалите партии в предизборната надпревара. Отчете се и с две традиционни митинг-шествия - на 19 февруари и 3 март, на които бяха заклеймени "турските изроди" и "мафията ДПС".

Същевременно всекидневните скандали за корупция и колосални финансови далавери само наливат вода в мелницата на националистите. Зад бушоните в порочните схеми прозират лица от висшия управленски ешелон, които създават отвратителното усещане, че държавата покровителства грабежа. Впрочем това не е новина. Обръчите от фирми около депутати от БСП и ДПС легитимират уж "конспиративните теории" на "Атака". Последното официално проучване на НЦИОМ затвърждава партията като трета политическа сила в страната, с три процента преднина пред ДПС. Неофициални сондажи обаче изравняват опасно подкрепата за националисти и социалисти. Неслучайно вътрешната опозиция в БСП се втурна да прави лява партия.

Вляво от червените зее вакуум,

целта е да се спре проникването на "Атака", като се създаде втори притегателен център за обезверените, онеправдани и омерзени леви симпатизанти, които се оттичат при Сидеров. Партията на "комунистическия бизнесмен" Илия Божинов, "журналистическия всеяд" Петко Тодоров и ген. Любен Петров не е нищо друго освен мухоловка за разпиления червен електорат. Номерът е стар колкото БСП.

Успехът на десницата също се крепи в известен смисъл на "Атака". Заради нея се провали замисълът на опозицията за временна анкетна комисия, която да разследва случаите на насилие в МВР. Без гласовете на националистите бе изцяло обречен и вотът на недоверие, даже и царските хора да бяха изневерили на коалицията.

И отляво, и отдясно се страхуват от "Атака", защото с нарастващото си влияние партията заема все по-ключово място в бъдещия политически пъзел. Социолозите отсега пророкуват, че двете вероятни бъдещи коалиции - БСП-ДПС и ГЕРБ-десни, ще съберат почти равна подкрепа в НС. При това положение гласовете на "Атака" ще се окажат решаващи при проблемни гласувания или евентуално мравчене сред десницата, което е вродена нейна болест.

Ако Бойко Борисов все пак удържи на мъжката си дума да не влиза в "безпринципни коалиции" с БСП и ДПС, ще има нужда от мълчалив съюз с националистите, колкото и той да се зловиди на европейските му опекуни. Далеч по-вреден екстремизъм ще е да направи коалиция с тези, чиято алтернатива ужким се явява. Ако не вярва, да пита царя. Ако ли пък не го пита, народът сам ще му натрапи своя отговор.

Отсега е ясно, че БСП и ДПС са избрали пакетното придвижване

Така че, който се съюзи със столетницата, получава като бонус и Доган. Така беше и на предишните парламентарни избори, когато Станишев обяви след вота: кой иска да си играе с нас двамата? Въпреки че резултатът не отреждаше подобно привилегировано място за етническата партия. Вече четвърта година социалистите зорлем се опитват да внушат на електората, че, видиш ли, той сам си е избрал тази конфигурация.

Поредната тройка ГЕРБ-БСП-ДПС рискува силно да изнерви избирателите, които ще пуснат бюлетина за Борисов заради клетвите му да не се заиграва с другите двама. Трети мандат на Доган ще покачи силно общественото напрежение в страната и рискува да разпали етническото напрежение. Тоест противообществен е. Не важи и етикетът "в името на ЕС" предвид някои крупни злоупотреби с европейски пари в досието на сегашните управляващи.

Съюзът ГЕРБ-десница пък изглежда някак несигурен. Ще мелят ли заедно Борисов и Костов и как сините ще изглаждат отношения с Командира? Да не говорим, че поначало не е сигурно доколко солидно ще е присъствието на десницата в бъдещото НС.

На този фон "Атака" изглежда като незаобиколим политически фактор. Роля, върху която ДПС от години е наложило монопол. Партията на Волен Сидеров може да даде основание за сформиране на правителство на малцинството, какъвто вариант се обсъжда в анализаторските среди. Другата възможност остава експертен кабинет с участието на всички политически сили около някакъв ефимерен национален консенсус за спасяване на страната от свирепата криза. Но това си е чиста подмяна на народния вот.

Именно за това ни трябва референдум! Не, че много разбирам от политика, но дори човек със запушен нос, ще усети, че в държавата нещо адски вуни!!!

САМО ТОВА НЕ СМЕ ПРОБВАЛИ - ПРАВИТЕЛСТВО НА МАЛЦИНСТВОТО ! А ДАЛИ ТОВА НЕ Е СЪДБАТА НИ -ДА БЪДЕМ ОЩАСТЛИВЯВАНИ ПРОТИВ НАШИТЕ ЖЕЛАНИЯ И ЛЪГАНИ С ЦИНИЗЪМ ? ТО БЯХА НАДЕЖДИ И ОЧАКВАНИЯ , ОБЕЩАНИЯ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА, ТЕЖКИ НАКАЗАНИЯ НА ВИНОВНИТЕ. И КАКВО ДОЖИВЯХМЕ НА КРАЯ - РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЛАГАТА МЕЖДУ "СПАСИТЕЛИТЕ" НИ В ОТНОШЕНИЕ 3 : 5 : 8 . ТОВА ЛИ НИ ОЧАКВА И В БЪДЕЩЕ ИЛИ НЕЩО ОЩЕ ПО - НЕОЧАКВАНО. ИЗОБЩО МОЖЕМ ЛИ ДА МИСЛИМ ИЛИ САМО ЧАКАМЕ СЛЕДВАЩИЯ СПАСИТЕЛ ?