След дълго мълчание социологът Андрей Райчев изригна бомбастично предположение - Бойко Борисов всъщност няма да става премиер догодина, а президент през 2011-та. Умозаключението, базирано на доста наивни аргументи като този, например, че днешният столичен градоначалник бил златен медалист на гимназията, а майка му е учителка, има с какво да изненада привикналата на всякакви политически ексцентрики публика.

По всичко личи, че авторът не си е дал особено труда да потърси солидни доказателства за своята хипотеза. Можеше, например, да припомни дръзката идея на Борисов отпреди пет години, че президентска република е добро решение за корумпирана България. Спекулативно можеше да заключи, че още тогава главният секретар на МВР е чертаел своя далновиден план ("План, план и само план, стоманен план", А. Райчев) един ден да стане втори Де Гол или поне Путин. Очевидно е също, че в случая на автора му е било по-важно какво казва, а не защо го мисли.

Ще отмина без коментар ликуването на социолога от новия десен проект на Борисов, който разбива "класическата "забрана" бивши комунисти и дейци на репресивния апарат да бъдат "десни" и те вече спокойно могат да се разхождат из политическото пространство в зависимост от личния си интерес, без да трябва да се кланят на хора, които ги ненавиждат генетически". Тук прозира едно прекалено лично облекчение, навярно свързано с подробности от биографията на автора и занятието на неговите родители, също като при Борисов.

Но защо тъкмо сега, в навечерието на парламентарните избори, когато всички виждат в столичния градоначалник бъдещ премиер, ни го сервират като бъдещ президент? И то с гарнитура от сериозни, и вероятно донякъде обосновани съмнения, че социологическите проценти силно преувеличават реалното влияние на ГЕРБ в обществото.

Не претендирам, че знам отговора на този въпрос. Още повече, че и самият автор не го дава. Но е повод да поразмишляваме. Не е тайна, че за политическите олигарси от всички партии Борисов е смущаваща и неприемлива фигура. С повратливите си изказвания и противоречиви действия им изглежда неуправляем и непредвидим. Затова отсега търсят варианти за минимизиране на неговата роля в бъдещото управление на страната. Не го долюбват даже и представителите на т.нар. десница, която вече се вижда в следизборен съюз с ГЕРБ. Неслучайно тъкмо тези среди родиха слуха, че столичният архитект Петър Диков вече загрява за бъдещ министър-председател. Намериха се и медии, които го тиражираха публично. Отделно разни слухопроизводители се опитват да вбият клин между генерала и неговия адютант Цветан Цветанов и представят втория като по-приемлив вариант за премиер. Резерва на политическата олигархия е и бизнесменът издател Иво Прокопиев, който бе спряган за премиер в евентуално служебно правителство.

Поради несигурния характер на бъдещата управленска конфигурация, всички партии, почти без изключение, се чувстват потенциални партньори на силовика от Банкя. И съответно го възприемат като потенциална заплаха. Така е с БСП, въпреки че на този ранен етап от предизборната кампания омразата между двете партии изглежда непреодолима. Така е и с ДПС, която не изглежда да се готви за живот в опозиция, а резките националистически изказвания на генерала откровено я плашат. Така е със СДС и ДСБ, нищо че двете партии се водят партньори на ГЕРБ. Сините се страхуват да не бъдат изцяло храносмляни от Борисов и да изчезнат като отделен вид. Математикът Костов пък едва ли някога ще преглътне първенстващата роля на доктора по противопожарна отбрана. Виж, декоративната и леко бутафорна роля на президент повече ги устройва. Държавният глава малко може да влияе на политическите процеси според сегашните му конституционни правомощия, макар че Георги Първанов е на път да опровергие това схващане (в неговия случай просто става дума за задкулисно кадруване и разширяване на влиянието, което надхвърля буквата на основния закон). Затова всички зорлем бутат Борисов натам чрез странични внушения, направени от професионални оформители на общественото мнение. Да смени премиерския с президентски костюм е последното им хрумване. Коварството е придружено от всякакъв род ласкателства за необикновения му ум и дълбоко организиран живот, които са в състояние да вкарат в грях и най-неизкушеното сърце. Камо ли Борисовото.

Ако все пак се доверим на Райчев, който разбива натрапения от самомнителни анализатори мит за "простия пожарникар от Банкя", и се доверим на тезата му, че интелектът на Борисов надвишава публичните оценки, то тогава не бива да подценяваме способността на генерала за преценка на политическите вариации. С развития си инстинкт за оцеляване той би трябвало да е наясно, че който държи формалната власт, държи и реалната. Преотстъпването на държавнически функции на доверено лице, па било то и най-преданото, могат да му изиграят лоша шега. Ако ли пък се поддаде на съблазънта да осигури мнозинство на БСП и ДПС за следващ мандат срещу несигурната евентуалност един ден да го направят президент, това ще бъде неговият край.

ще е точно това. Първо, ако ББ е решил да става премиер, едва ли ще слуша Райчев и клакьори, които да го фитилджосват за президент. Статията на Райчев е доста добре написана-той е много умен, несъмнено и едва ли ли я написал без задна умисъл-съгласен съм. Мисля, че по правдоподобна е сл хипотеза. Винаги сме твърдели, че зад ББ и ВС седят едни и същи хора, които днес залагат за по питомния кон на статуквото. Същите, които платиха за неговия ПР. Сега тези хора са притеснени-веднъж, за спадащия му рейтинг, втори път, че лошият кон му диша във врата. Райчев ли не знае истинското положение на нещата? Или се тревожи за БСП и коалиция? Със сия статия просто изчетква реномето на помръкналия, внушава ни, че той може всичко, "човекът може директор да стане, вие не го щете за пазач"
А най вероятно е отговор на интервюто на Хайнц Брам, което може да попритесни кръгове от Германия и ЕС, които декларират сега подкрепа за Герб. С други думи, статията лъска имидж, а не пуща кьорфишеци.

Забелязах че видните познавачи на българския преход, пренаписващите най-новата ни история Райчев и Стойчев имат и друга нова инициатива - заели са се в цяла книга да излъскват образа на Луканов. Много взеха да си вярват че са велики манипулатори. За съжаление основните медии играят в същия отбор и хората в страната трудно могат да получат обективни анализи и оценки.