Галя Горанова
Вот вам!
Убедителните аргументи за вот на недоверие срещу тройната коалиция нямат изразители
Ситуацията в България рядко е бивала по-революционна през последните 20 години. По всичко личи, че управляващите не могат да я карат поновому, а управляваните не желаят да ги будалкат постарому. И тук, разбира се, възниква ключовият исторически въпрос: Какво да се прави? За съжаление го няма Чернишевски да даде ответа. Революционният патос днес е поверен на т.нар. дясна опозиция в България. Шестият вот на недоверие превръща въпроса от политически в статистически. При това отсега е ясно, че и шестият няма да сполучи.
Опозицията е толкова разнородна, че ще е грешка да генерализираме нейната неадекватност. Но всичките й действия блестят с мъчителна безпомощност. Да, костовистите намират верните аргументи срещу правителството, налучкват и органическия тон, но нямат най-важното – морален авторитет и чисто минало. Което отнапред проваля всяко революционно усилие. „Атака” няма аналогичен проблем с миналото, което е съществен бонус, но ето че пак не успява да увлече масите. Ако не се брои масата пред президентството. Но и там проникването на съмнителни бизнесмени през парадния вход на партията и трудоустройването на роднини на приятни длъжности подяде „народния” характер на формацията. А и големият процент на разни треторазрядни ченгета из редиците й остави съмнения за начина, по който навремето бе сформирана. СДС засега се задоволява с поддържаща роля. Каквото каже Костов, Юруков го повтаря с два дни закъснение. Но други вълнения тресат сините редици в юлската жега. Там сега се занимават с досието на лидера и ролята му за залавяне на Пилето. С други думи и СДС е опозиция, ама покрай другото. Останаха ерзац опозиционерите от БНД, които доскоро бяха управляващи и групата на Софиянски, Каракачанов и земеделци. Е, ако на тях разчитаме да гътнат правителството, по-добре да го отпишем. Трудно виждам как народът ще се увлече по антикорупционната реторика на бившия столичен кмет, срещу когото гражданите протестират на всяка междублокова площадка в София. Кратък извънпарламентарен преглед на събитията показва, че ГЕРБ също не е в състояние да изкара хората по площадите, а Бойко Борисов далеч не е Левски. Особено ако се застои още малко в кметството.
Отделно от вътрешните им проблеми горните партии са затънали и в противоречия помежду си. Костов се опитва да храносмели седесарите, които разглежда като нему прилежащи. И е на път да успее. За целта обаче търси да се разправи с лидера им. Затова тайничко злорадства и насърчава компроматната война срещу Юруков. СДС усеща маньовъра и участва вяло в общото опозиционно дело, за да не налива вода в мелницата на Командира. БНД пък се възползва от тлеещия конфликт и търси привилегирован съюз със сините срещу Костов. За любовта между лидера на ДСБ и Софиянски е излишно да напомняме. Всички тези политически дребосъци използват „Атака” като военното крило на десницата, но избягват да участват в радикалните им инициативи. Само за пропагандни нужди се употребява и народният трибун Яне Янев. Обединението на всички тези формации със силни егоцентрични нагони изглежда невъзможно. Отделно от това всяко от горните сдружения кокетничи с Борисов в опит да си гарантира почетно място в следващия кабинет и това ревниво съперничество вкарва допълнителна интрига в междуособните вражди.
Така чудесният повод за политическа атака срещу раЗСТроената коалиция остана без изразители. А материалните и морални загуби на българските граждани от спирането на парите от ЕС са наистина катастрофални. Мотивите за вота са сполучливо формулирани. Аргументите срещу кабинета изобилстват. Но кой да ги изрази? Та нали всички изброени дотук персонажи в един или друг период са нанасяли също толкова тежки материални и нравствени щети на гражданството. Че какво друго е ликвидацията на авиокомпания „Балкан” ако не финансова и най-вече морална травма? Или приватизацията на електроразпределителните дружества от Лидия Шулева, които сега скандализират народа със своите издевателства? Ами батакът в „Софийски имоти”? А поквареното кредо на Надежда Михайлова „нахранете журналистите”?
Никак не е случайно, че зад тези водачи на революцията не приижда море от последователи. Това е цената, която ще трябва да платят за предишните си прегрешения. Сега отново пробват да ни пробутат за морално пречистване технологичния си маньовър по завземане на властта.
Та затова когато опозицията зове на вот, избирателят им отговаря като сънародниците на Чернишевски: вот вам! С подходящия за случая жест.
