Страстно беше само очакването за обещаните "дълбоки", даже "радикални" промени в правителството, които рязко да променят отношението на властта към хората, да счупят обръчите от фирми около политическата класа и да разсекат връзките й с престъпния свят. Останалото се оказа съвсем посредствена проза. Искаха да стане по-добре, а се получи както винаги.
На Велики понеделник тримата влъхви на властта обраха листата на смоковницата, която не принася плод, и се прикриха с тях. На Велики вторник съветът на книжниците и фарисеите

въдвори нови търговци в храма

На Велики четвъртък и те като изпъдените си предшественици ще се закълнат да служат в името на народа... и прочее търговски трикове.
А на Разпети петък ще започне поредното очакване на чудото. Онова, заради което стотици търговци, преточили се през храма на властта за последните 18 години, успяват да ни примамят до урните.
Но и този път чудо няма да има. Възкресението на държавата явно се отлага за друг път. Сега управляващата партийна каста има други, по-спешни грижи. Трябва да измисли как хем да затвори пробойната в МВР, през която изтекоха множество срамни тайни, хем всичко да си остане постарому.
Решението на тази дилема изкристализира в няколко персонални размествания в правителството, обещания за големи съкращения във втория зам.- министерски ешелон, един нов измислен пост за пред Брюксел. Най-сериозната промяна ще е

изваждането на очите и ушите на МВР

в отделна агенция, ако изобщо се стигне дотам. Останалото е разчистване на вътрешнопартийни сметки, наместване на "наши" хора из канцелариите на властта, които пък ще създадат всички необходими "предпоставки" за спечелване на следващите парламентарни избори. Или както се изразяват политическите мутробарони - и ние ще си "лапкаме", и за партиите ще има.
Покрай шумотевицата, съпътстваща рокадите в кабинета, публиката май забрави защо се стигна дотук. Позабравихме скандалните диалози от СРС-тата, все по-трудно си спомняме кой беше Иван Иванов и с кого "си работеше максимално", даже братята Галеви минаха в по-задните чекмеджета на изтерзаната ни памет. Забравихме, че ни обещаха ремонт на държавността, а не прост ремонт на кабинета. Всички това бе пометено от нова рулетка - дали БСП ще смени 3-ма или 2-ма, кой от царските министри е пътник, ще посегне ли и ДПС на свои и какво собствено ще стане с формулата 8-5-3. Разбрахме още, че до края на пътуването няма да се правят резки завои, защото при кривване наляво НДСВ заплашва да скочи в движение, надясно пък ще се разплиска електоратът на БСП.
Така се стигна до

абсолютно необосновани смени,

които в някои отношения изглеждат по-опасни от сегашното статукво. От пръв поглед личи и мощната асистенция на президента при преподреждането на фигурите. От квотата на БСП практически всички новоназначенци са негови хора.
Колкото до същината, не става ясно защо БСП замества политически интересното лице Румен Петков с далеч по-безинтересното, но също толкова политическо лице Михаил Миков. С какво червеният юрист и послушен апаратчик ще допринесе за прочистването на МВР от агентите на мафията, след като изобщо отрича да има подобно срастване? Засега най-отличимото му качество е неговата обтекаемост. Поставянето му на този пост не е инвестиция на воля в борбата срещу престъпността.
Ами наместникът на военния Веселин Близнаков? Досегашният шеф на отдел "Социални дейности" в МО Николай Цонев стана ноторно известен покрай далавери около "лапкането" на армията. Но вместо да бъде санкциониран за очевиден конфликт на интереси, днес е въздигнат в ранг на министър. Интересно как премиерът и квотният му лидер Симеон Сакскобургготски ще ни убедят, че тъкмо този човек ще спре източването на ведомството чрез обществени поръчки и ще устои на съблазънта, наречена "заменки".
Назначението на досегашната ни посланичка в Берлин Меглена Плугчиева за отговорник по еврофондовете също буди някои съмнения. Първо,

постът е малко измислен,

въпреки че звучи гръмко - вицепремиер без портфейл. Едва ли ще е по силите на един-единствен човек да координира дейността на ведомства, които години наред отказват да се координират. Акцията с Плугчиева изглежда чист пиар за пред Брюксел. Не случайно постът се поверява на познато за Запада лице. Интересно, че първоначалната обява "търси се равноотдалечено от трите партии лице", набързо бе редактирана и лицето се оказа равноприближено до всички, в това число и до президента. В предишния кабинет уж червената Плугчиева бе зам.-министър по горите и управляваше ресор, в който ДПС имаше големи икономически интереси. Пребиваването й на онзи пост не се запомни с никаква инициатива срещу плячкосването на българския лес.
Замяната на Гайдарски с Евгений Желев също е странно хрумване. Макар да бе лишен от политически такт и усет, Гайдарски все пак успя да разбие феодализацията на големите болници. Опита да озапти и ценовата разюзданост в аптеките. Но си навлече много врагове в гилдията. Наместникът му Евгений Желев е известен с всичко друго, но не и с визия за здравната реформа. Беше два мандата кмет на Стара Загора, близък е до Първанов и го съветва по въпросите на регионалната политика. Ако се съди по блога му, след загубата на последните кметски избори най-много го вълнува съдбата на "Берое". И нито дума за частните здравни каси и продажбата на болници.
Много интересна е

промяната в двора на ДПС

Подходът на Доган се превръща в рецидив. При всеки ремонт той задължително посяга на земеделския министър. В миналия мандат си замина Мехмед Дикме, сега - Нихат Кабил. И личността тук не е от особено значение. С времето това ведомство дава възможност на титуляря му да натрупа известна организационна и финансова независимост, да се еманципира от издигналата го партия. Това го превръща във втори център на власт, който плаши Доган. Още повече че при Дикме еманципацията намери и политическо изражение. Затова и този път, независимо от купищата грехове на Емел Етем и несръчните пазарлъци на Джевдет Чакъров с чуждите инвеститори, той ги пощади, но посече Кабил. Новото попълнение изглежда представител на оная суетна университетско-научна гилдия, която напоследък все по-често кръжи около трапезата на ДПС.
Наместването на верни партийни кадри ще продължи и при зам.-министрите. Отсега може да се прогнозира с голяма точност, че всички панайотки във втория ешелон ще бъдат натирени от НДСВ, въпреки че някои от тях направиха пътечка до "Врабча" 23 в опит да отърват кожата. Същото ще последва и в областните управи. Останалите две партии ще ползват повода да разчистят някои нелоялни назначенци и толкоз.
А новата по-социална, по-справедлива политика с човешко лице ще ни я сервират отново в предизборните си платформи догодина.