Президентът се провали в най-голямата си претенция - морала

 

 

Има нещо закономерно и социално справедливо в моралното пропадане на президента Георги Първанов. Това, че отиде на лов за вълци по време на национална трагедия, е само романтичният повод, театралният декор на едно дълго трупано и умело прикривано лицемерие, обладало държавния глава малко след избирането му на високия пост.

 

Ловната случка из горите край Симитли е самородна метафора на Първановото падение. Представете си как в мъгливото утро на първи март цяла дузина местни авджии и обикновени хора са спешени да кръстосват и викат из горите, за да "осигурят" дивеч на Първанов. Представете си и суетното перчене на държавния глава в ловен костюм, който чака народът да му поднесе заслуженото. За "социалния президент" никоя саможертва не е достатъчна! Картината е покрусяваща със своя цинизъм, арогантност, суета. Връх на лицемерната президентска чувствителност е галерията от ловни снимки в служебния му сайт, които идват да разкрият необикновените умения на Първанов в това най-хуманно и общественополезно дело - ловът. Алюзията с аристократичните гонки в необятни семейни имения сама се натрапва. Само че нито горите на Симитли са фамилна собственост на гражданина със скромно потекло от с. Сирищник, нито аристократизмът е негова родова черта.

В аналогична ситуация всяко парвеню търси да се престори на благородник чрез подбора на своите хобита. И ето, че замята на рамо ловната пушка и тръгва да отстреля ако не глиган, то поне вълк в компанията на добре протежирани олигарси и новобогаташи, все представители на новопръкналата се каста на парвенютата.

Дефицит на справедливост ли? Това беше само за изборите. А пък и кой е казал, че тъкмо Първанов трябва да запълва дефицита? Неговата работа е само да го констатира. За другото си има компетентни органи.

Първанов се провали тъкмо в онова, с което кокетно парадираше - морала. Субстанция, която притежава коварното свойство да не се поддава на манипулации. Не й действа и "Популистан" по три пъти на ден. Не помагат нито двучасови парадни речи, нито отчет за дейността, нито дежурното конско по адрес на правителството. Моралът не е като да се обявиш за социален гарант на обществото, а после да отидеш на лов с едрия бизнес. Не е като да обещаеш "бързо, но не преждевременно" изтегляне на българските войници от Ирак, а после да си затраеш с години по тоя въпрос. Не е и като да плюнеш по Би Би Си за антибългарската им кампания покрай Могилино, ама да не кажеш защо й е на британската телевизия да ни мърси репутацията. Моралът не е да набуташ зорлем ДПС във властта, а после да нахокаш собствените си съпартийци, че търпят корупция на най-високи нива. Моралът не търпи оглушки по въпросите за "обръчите от фирми" около партиите и "купуването на гласове като европейска практика". Не се връзва и с получаването на предизборни пари от хора, които дълбаят огромния дефицит от справедливост като мамят и държавата, и народа й.

Цялата морална претенция на Георги Първанов с срина с един само изстрел на пушката му из симитлийските гори. Нелепо, тъпо и евтино на фона на пламъците, в които само няколко часа преди това са били изпепелени телата на девет негови "скъпи сънародници", както гласи любимото му протоколно обръщение. Толкова скъпи, наистина, че ти идва да хванеш гората...

Хубавото на ситуацията е, че свали страдалческата маска от лицето на Първанов, с която досега ни пробутваше социално-чувствителните си лафове. "Ще остана верен на своя ангажимент да бъда социалният президент", плени сърцата ни той още през 2002 година. После върна няколко социално укорими закона повторно в парламента, но пропусна да наложи вето върху вредния за потребителите закон за енергетиката и съвсем проспа данъчните облекчения за хазарта в бюджет 2007г. Връчи десетки ордени на съмнителни бизнесмени и политици с характерната патетика на протоколната му длъжност. После все по-често взе да се самоцитира и да напира за място в историята. Последва сборник с най-значимите му речи. Пресконференциите му станаха нескромно дълги, а тонът менторски. Популистките приказки от нощта на последните президентски избори му заслужиха прозвището "Демагошо". По време на последното си обръщение към нацията с отчет за първата година от втория мандат държавният глава употреби 96 пъти личното местоимение "аз"!

Да, мераците му се сбъднаха и Георги Първанов действително влезе в историята ... на особения български лов. Направи го точно в деня, в който България оплакваше нелепата смърт на девет невинни българи в един влак, направи го в нарушение на законите на Републиката - в забранен за лов на вълци период. Направи го с лъжа.

 

 

 

Галя Горанова

 

Добър текст, поздравления.

Казвам го още повече, защото се очаква, че момичетата ще се занимават с "по-женски теми":)

Тексътът е право в десетката! И дано най-после Моралът си дойде на мястото:( Макар че той никога не се е мешал с политиката - нито по българските ширини, нито по световните, уви!

Затова е вербуван от ДС - не го забравяйте това !

Комунистите и ченгетата нямат нито душа, нито морал.
Унищожиха морала и човешките ценности в обществото, защото те могат да виреят само в такава среда. Сега искат да постигнат ред чрез старите си милиционерски методи - страх и демагогия,за което манипулират населението. Резултата би трябвало да е ясен на всеки.

Много жалко е,че народът ни избра един недостоен човек за свой държавен глава.Дори в тоя тежък за нацията ден,се отдаде на личните си страсти(лова).А трябваше да е сред хората в тия дни на изпитание и мъка по загиналите ни сънародници.Вместо това предпочете да избяга,да се скрие вдън земя.Тежко ни и горко с такъв президент!