Галя Горанова

 
Едно наум за референдума

Референдумът се явява благовидно средство за разширяване на президентското влияние, без да се ревизират досегашните му правомощия.

Заговорят ли политиците за референдуми, човек винаги трябва да има едно наум. От няколко дни идеята отново излезе на мода. Група депутати написали законопроект, който след 17 години "демокрация" най-после ще даде право и на народа да се произнася по важни държавни и обществени дела. За да е задължително националното допитване, ще са нужни 350 000 подписа. Проектът още не е публичен, но вече поражда съмнения и въпроси. 

Когато депутати предприемат подобен ход, който подронва собствените им правомощия, трябва да сме нащрек. Защото със закона на практика народът ще изземе функции на Народното събрание, което досега единствено бе упълномощено да се произнася по основни конституционни положения и да кове законите, по които народът волю-неволю трябва да живее. Отде сега този порив на законодателната власт да преотстъпи привилегии на електората си?

Само по себе си начинанието е похвално. Народът чака от две десетилетия някой да се допита до него, но напразно. Съвсем умишлено не го попитаха преди три години дали одобрява присъединяването към ЕС, пренебрегнаха го с височайшо високомерие и по въпроса за НАТО. Никой не пощя да го чуе и за закриването на ядрени реактори, за "изборния туризъм", за промяна на избирателната система, продажбата на земя на чужденци и прочее ключови вътрешнодържавни въпроси. "Народните" уж избраници драговолно се лишиха от мнението на своя работодател и предопределиха политическото си оцеляване за негова сметка. Как тогава да повярваме в чистосърдечността на техните намерения сега?

Та нали този текст пак ще се гласува от хората, които "изгубиха" 600-хилядната подписка за спасяването на АЕЦ "Козлодуй" преди години и които издигнаха в култ опита на Кипър, само и само да ни убедят, че няма смисъл от референдум за ЕС, понеже въпросът бил от компетенциите на просветени личности като Соломон Паси и Меглена Кунева. Впрочем същият този Паси не спира да се хвали с едно свое прозрение, направено още в през 1994 г. Тогава той заявява, че "референдумът е най-илюзорната и най-опасна имитация на демокрация".

Неотдавна този атлантически представител на просветеното малцинство дори сподели с обществото новото си кабалистично откритие - да се заменят изборите и всякакви там зловредни допитвания до народа с математически алгоритъм, с компютър. Кръсти го "е-демокрация" и обеща на геймърите един ден да работят министри. Платон, Лайбниц и Ероу ведно бяха впрегнати за доказване на теоремата, че изборите водят до диктатура.

Така че ако чакаме от Паси да ни гласува правото на референдуми, успехът е много съмнителен. Да повярваме в моралната еволюция на управляващите също би било проява на наивност. Всеки политически акт на мнозинството у нас се по правило се мотивира от най-пошлата гама подбуди - лично и групово облагодетелстване, извличане на предизборни дивиденти, заблуда на противника или съответно "партньора" или в най-добрия случай - изкусна козметика, която цели да прикрие запазването на благоприятното статукво.

За да разберем рискования ход на депутатите да се пита народа, трябва да се поровим из политическото задкулисие и скритите помисли на властта. От пръв поглед се вижда, че новият концепт дава възможност да се заобиколи парламента при разрешаването на важни въпроси и да се отменят досегашни негови решения. Това ще позволи да се преразгледа, например, въпросът за продажба на земя на чужденци, въпреки че неотдавна бе уреден с промяна в конституцията. Поне така уверяват юристите, работили над законопроекта. Да не забравяме, че референдумите и в частност преразглеждането на тази конституционна норма са сред основните искания на стадните интелектуалци от "Съзидание", които гравитират около президента. Колко му е да спретнат една 300-хилядна подписчица! Интелектуалци у нас дал Бог! А и президентските правомощия си остават непокътнати и достатъчно тесни, за да останат извън всяко подозрение.

Референдумът се явява законно средство за разширяване на президентското влияние, без риск държавният глава да бъде обвинен в прекомерно властолюбие. Интересите на Първанов ще бъдат обслужени, но формално властта му ще остане в досегашната си рамка. Референдумът е и начин Първанов да надхвърли церемониалната си функция, за да подсигури политическото си бъдеще с някакво видимо действие. А оставането му в политиката е необходимо най-вече на кръжеца от негови приятели, които не биха пропилели с лека ръка капитала от дългогодишното му безконфликтно присъствие в националната политика. Те са уверени, че в него има още хляб. Остава да видим как ще се възприеме идеята от водещата политическа партия БСП, за да разберем същинския залог на предложението.

Ходът на групата депутати около Янаки Стоилов, съчинили проекта, е премерен и хитър. Още повече, че ще даде възможност и на други - националисти, царисти и прочее по-малки общности да пробият бетонната стена на тройната коалиция. Така се печелят допълнителни парламентарни съюзници. С едно малко уточнение: не ще могат да се решават с референдум въпроси, които отменят основни права и свободи на гражданите. Ха познайте дали "изборният туризъм" е сред тях!